О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 772
гр. София, 30.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1315/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение №376 от 27.12.2013 г. Варненски апелативен съд по в.т.д. №544/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 404, постановено на 08.05.2012 г.по т.д. № 2939/2012 г. на ОС-Варна, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 41 145,26 лева-цена на доставени стоки по договор от 21.09.2011 г. , за която е издадена фактура 10500/05.12.2011 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправило приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен на 21.09.2011 г. договор за продажба на инертни материали и асфалтови смески, по който ищецът се е задължил да произведе последните срещу заплащане от страна на ответника.Договорена е и неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника в размер на 0,5 % на ден , но не повече от 10 % т размера на дължимата сума. На 05.12.2011 г. е подписан от двете страни протокол за количеството на доставените материали по договора от страна на изпълнителя-ищец по иска и е прието,че общото задължение за плащане по договора от страна на ответника възлиза на 119848,51 лева с ДДС, за която е издадена на същата дата и фактура № 10500, която според констатациите на в.л. по ССЕ е включена в дневниците по ДДС и начисленият ДДС е включен в справките-декларации и на двете дружества за м.декември 2011 г.. При тези данни-осчетоводяване на ф-рата и включването и в дневниците по ЗДДС ,както и частичните плащания, съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.301 ТЗ, с оглед което и не е зачел възраженията на ответника, че процесната фактура е подписана от негово име от лице без право да го представлява. По тази фактура ответното дружество е извършвало и съответните плащания. Според отразеното и в двете счетоводства на страните по делото ответникът е останал да дължи 41 145,26 лева, за които и искът за основното задължение е уважен. Съдът е счел, че основателен и искът за заплащане за неустойка за забава в плащането на горната сума за периода от 16.07.2012 г. до датата на завеждане на иска в общ размер на 4 144,52 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочат конкретни обуславящи изхода по спора правни въпроси. Твърди се, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС-прилагат се определения на ВКС, с които състави на съда са се произнесли по реда на чл.288 ГПК по допускане до касация, които не представляват задължителна практика на ВКС, каквато представляват решенията , постановени по чл.290 ГПК. Ето защо при липса на конкретни правни въпроси от значение за спора и необосноваване наличие на някой от допълнителните критерии за дискреция по чл.80 ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед твърденията на касатора в самото изложение по чл.284 ал.3, т. ГПК, че последиците на чл.301 ТЗ при мнимото представляване на търговец , с оглед липсата на своевременно противопоставяне от последния веднага след узнаване за така извършените действия, то следва да се има в предвид, че в задължителната практика ВКС възприема именно осчетоводяването на фактурата в счетоводството на търговеца като момент на узнаването , потвърждаване и признание на задължението от негова страна, а субективното узнаване от страна на самия управител е ирелевантно в случая/ прим.: Р №166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. , Р № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. и много други/-
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №376 от 27.12.2013 г. Варненски апелативен съд по в.т.д. №544/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.