Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 13.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6156 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Н. срещу въззивно решение № 2889 от 25.04.2014 г. по гр.д. № 174 /2011 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено решение от 03.05.2010 по гр.д. № 17437 / 2008 г. на Софийски районен съд, в частта, с която с него е уважен иск на К. Г. Д. срещу С. Й. Н. с правно основание чл.108 ЗС за 1 /2 ид.ч. от апартамент на улица Д. в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна К. Г. Д. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е установил, че ищцата притежава идеалната част от апартамента по наследство и че нейният брат – праводател на праводател на ответника не е придобил по давност тази 1 /2 ид.ч., защото не е доказано, да е изявил промяна на намерението, с което е упражнявал фактическа власт върху апартамента.
По правните въпроси на жалбоподателя:
1. Процесуалноправен : Дали въззивният съд, както и СРС, не се е произнесъл недопустимо, т.к. в петитума на исковата молба се иска установяване на правото на собственост и осъждане на ответника да предаде владението върху нея.
Няма съмнение за недопустимо произнасяне, предявен е и разгледан иск с правно основание чл.108 ЗС. СРС се е произнесъл с решението си (в диспозитива) по този иск, въззивният съд – също, като е потвърдил решението в обжалваната част.
2. Процесуалноправен : Дали искът по 108 ЗС не е недопустим, т.к. въззивният съд не е съобразил две влезли в сила съдебни решения и силата им на пресъдено нещо: влязло в сила решение от 12.06.2013 г. по гр.д. № 14277 /2007 г. на СРС, 24 с-в., и влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната му част, с което е отхвърлен искът на ищцата срещу К. Д. по чл.108 ЗС. С решение от 12.06.2013 г. по гр.д. № 14277 /2007 г. на СРС, 24 с-в., (което жалбоподателят е представила с молбата си от 07.04.14 – след приключване на устните състезания на въззивния съд), са отхвърлени предявените от Г. Г. К. – брат на Карамфила Д., починал в хода на производството и заместен от нея, срещу С. Л. С., праводател на жалбоподателката по настоящото дело, искове с правно основание чл.чл.31, чл.27 вр. чл.29 ЗЗД за унищожаване на договори за замяна на 1 /2 ид.ч. и покупко-продажба на 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент, сключени през 2003 г. във формата на нотариален акт и с правно основание чл.108 ЗС за 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент. Д. е неоснователен, доколкото няма данни представеното (след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция) първоинстанционно решение да е влязло в сила. И върху представеното негово копие няма отбелязване за това. Има данни единствено, че по него е допуснато е предварително изпълнение.
Извън това : няма съмнение за нарушение на правилото на чл.298,ал.2 ГПК, доколкото съдът е приел (стр.5), че двата спора по различните дела са между различни страни; искът срещу праводателя (С. С.) (по гр.д. № 14277 /2007 г.) е предявен (през 2007 г.) след прехвърлянето на имота от С. С. (на К. Р. Д. с н.а. от 30.12.2004 г.) и правоприемниците не са обвързани от с.п.н. – чл.226,ал.3 ГПК. Разпоредбата чл.298,ал.2 ГПК визира правоприемство след предявяване на иска.
В. съд е съобразил влязлата в сила част от първоинстанционното решение и не се е произнасял по тази част от спора. Поради изложеното няма съмнение за недопустимо произнасяне.
3. Материалноправен : дали приетото от въззивния съд за придобивната давност не е в противоречие с ТР 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС. Длъжен ли е съдът да изследва от кога е започнало държането и владението върху процесната 1 /2 ид.ч.
В. съд се е позовал на това тълкувателно решение и е приел (л.223), че ищцата и нейният брат Г. К. са сънаследници, че за да придобие идеалната част от правото на собственост на сестра си в съответствие с ТР 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС Г. Г. К. трябва да е владял непрекъснато, спокойно и явно с намерение да свои имота в продължение на 10 години да е демонстрирал спрямо ищцата намерение да го свои, като с едностранни действия е превърнал държането на чуждата (нейната) идеална част във владение, т.е. с тези действия по явен и недвусмислен начин да е показал отричане владението на другия съсобственик. Няма спор за упражняване на фактическа власт върху целия апартамент от Г. К. след смъртта на майка му (на 05.01.1992 г.) до издаването на констативния н.а. на 07.10.2003 г.. Спорно е обстоятелството дали Г. К. е установил владение върху идеалната част от вещта, наследена от ищцата, което е манифестирал с едностранни действия, отричайки правата на другия съсобственик. Г. К. не е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на съсобственика си, затова намерението му за своене не се предполага. В. съд е изложил мотиви за това, че от анализа на събраните по делото доказателства, не е установено Г. К. е започнал да владее процесната 1 /2 ид.ч.
Настоящият състав приема, че видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е изследвал и разграничил държането и владението върху процесната 1 /2 ид.ч. В приетото от въззивния съд няма противоречие с посоченото тълкувателно решение, с което е прието, че презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
4. Процесуалноправен : дали въззивният съд не е допуснал различно от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест. Дали не е допуснал противоречие с ТР 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, като е приел (според жалбоподателя), че ищцата за да докаже собствените си права, следва да докаже фактическия състав на удостовереното в констативния нотариален акт придобивно основание.
Този въпрос не е обуславящ, доколкото съдът не е приел и не е указал, че ищцата следва да доказва осъществяването на фактическия състав, удостоверен в нотариалния акт, а че трябва да доказва и е доказала, че е придобила процесната 1 /2 идеална част по наследство и че е упражнявала владение върху нея.
Няма различие. И двете съдебни инстанции са приели, че всяка от страните доказва твърдяното от нея право. СГС е установил придобиване от всяка една от страните по наследство на равни дялове и че ищцата, която е оспорила констативния нотариален акт, е доказала несъществиването на признатото от нотариуса право (противното на установеното в к.н.а.) – доказала е, че наследникът Г. К. не е придобил чрез давностно владение идеалната част от правото на собственост на ищцата.
5. Под формата на въпроси са заявени доводи за процесуално нарушение (по чл.281 ГПК) – необсъждане на свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност; че не са преценени наличните противоречия; за необоснованост на изводите на въззивния съд от свидетелските показания – че не са приложени правилата на логиката за наличие или липса на определени факти и връзките между тях (за необоснованост на извода, че Г. К. не е владял идеалната част на ищцата;.
Доколкото въпросите са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК (а не доводи за неправилност по чл.281 ГПК), те не са обуславящи, т.к. свидетелските показания са обсъдени поотделно и в съкупност и съдът е изложил в мотивите си доводи за това какви факти възприема за установени от преценката им, а дали изводите са обосновани не може да бъде обсъждано в настоящото производство по чл.288 ГПК. Това се проверява в производство по чл.290 ГПК, при условие, че бъде допуснато касационно обжалване.
6. Довод за процесуално нарушение – за неприети писмени доказателства поради нарушаване на правилото на чл.266 ГПК. Доколкото може да се допусне, че е изведен и правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, той е относно основанията за неприемане на представени във въззивното производство писмени доказателства, за недопускане на разпит на свидетели, за които ответницата не е знаела дотогава и при нередовен и непълен доклад на първата инстанция.
В. съд е постановил няколко мотивирани определения за отказа си да събере част от посочените от въззивния жалбоподател доказателства – че не са осъществени основания по чл.266 ГПК : в определението си от закрито заседание от 09.11.2011 г. (л58 и 59), в открито съдебно заседание на 16.05.2012 г. (л.105 – л.108), в открито съдебно заседание на 20.02.2014 г. (л.177- 194), продължило повече от два часа, въззивният съд е разпитал свидетел за установяване на предпоставките по чл.266 ГПК (за това дали сочените доказателства са нови), изслушал е страните и отново е изложил мотиви за отказа си да събере част от доказателствата – липсата на предпоставките, установени в разпоредбата на чл.266,ал.2,т.1 ГПК.
Действията на въззивния съд са в съответствие с приетото в ТР 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство – че въззивният съд събира допустимите доказателства при спазване на ограниченията по чл.266 ГПК.
Проверката на правилността на изводите на съда не може да се извърши в настоящото производство по чл.288 ГПК.
От изложеното следва, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жаискането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на насрещната страна за разноски в размер на 600 лева е основателно, тяхното уговаряне и заплащане е удостоверено с представен договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2889 от 25.04.2014 г. по гр.д. № 174 /2011 г. по описа на Софийски градски съд, г.о.
Осъжда С. Й. Н. да заплати на К. Г. Д. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.