4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5072 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета М. Б., чрез процесуалния й представител адв. Б. Г., против въззивното решение № 127 от 28 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 250 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г., с което е потвърдено решение № 45 от 4 март 2014 г., постановено по гр.д. № 615 по описа на районния съд в гр. Велики Перслав за 2013 г. за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на М. И. С. от [населено място], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист общинска собственост” в Общинската администрация на [община], и работодателят е осъден да й заплати общо 3534,42 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за спазване на срока по чл. 345 КТ за явяване на работа от страна на ищцата, тъй като самата тя в исковата си молба е заявила, че е научила за решението още на 7 май 2013 г., а съдът приема, че е узнала за възстановяването си на работа едва на 8 октомври 2013 г., независимо че е разполагала с препис от решението. Твърди се, че решението е било влязло в сила пет дена преди ищцата да направи справка по него – предходното решение за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност е връчено на 25 април 2013 г. и на същата дата е подадено от нея искане за издаване на изпълнителен лист за присъдено обезщетение по чл. 225 КТ, а на 8 май 2013 г., когато решението вече е било влязло в сила (влязло е в сила на 2 май 2013 г.) ищцата е получила изпълнителен лист и препис от влязлото в сила решение, и следователно към 8 май 2013 г. ищцата е могла да заеме работата, на която е възстановена, и правилно правоотношението й с общината е било прекратено, тъй като тя е пропуснала срока по чл. 345 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата М.И. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. Х., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приема, че ищцата е извършила справка по делото, но в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от касатора, която поради нередовността й е била оставена без движение, като въззивната жалба е била връчена на ищцата чак на 22 октомври 2013 г., а окончателният съдебен акт на въззивния съд е на 12 декември 2013 г., като само въз основа на тези факти не може да се приеме за доказано по несъмнен начин узнаването на решението в частта му за възстановяването на ищцата на работа, а със сигурност може да се твърди, че узнаването е станало на 8 октомври 2013 г. с връчване на съобщението по чл. 245, ал. 1 КТ. Съдът е коментирал от кой момент работодателят се счита за поканен да заплати обезщетението по чл. 225 КТ и е приел разрешението на първата инстанция за правилно.
К. съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като посочената съдебна практика има предвид друга хипотеза.
Касаторът иска да бъде даден отговор на въпроса при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от съда, от кой момент тече двуседмичният срок по чл. 345 КТ, в който работникът следва да се яви, за да я заеме. Даденото от въззивния съд разрешение се заявява като постановено в нарушение на задължителна съдебна практика, намерила израз според касатора в решение № 440 по гр.д. № 537/2009 г., ІV г.о. В посоченото решение ВКС при тълкуване на правилото на чл. 345, ал. 1 КТ приема, че срокът тече от получаване на съобщението, което следва да бъде изпратено от първоинстанционния съд след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, или когато работникът се е явил на работа в случай, че не му е било изпратено съобщение. Ако въпреки липсата на уведомление, работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ тече от момента на узнаването.
В процесния случай съдът е заключил, че липсват несъмнени данни за това, че ищцата е узнала за решението в частта му за отмяна на незаконното решение и за възстановяването й на работа много преди получаването на нарочното съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ. Този извод на съда е изграден върху данните по делото за подаване на въззивна жалба от страна на работодателя и оставянето й без движение за отстраняване на съответните недостатъци, момента на връчването на препис от въззивната жалба, както и момента на получаването на изричното съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ. Липсват данни (а и твърдения), че към датата на изтичането на срока за обжалване на въззивното решение на ищцата е бил връчен препис от редовна въззивна жалба, та да се счете, че тя е могла по друг начин да узнае за влязло в нейна полза решение на въззивния съд. Напълно неоснователно се твърди, че решението било влязло в сила на 8 май 2013 г., когато ищцата получила изпълнителен лист. Действително на тази дата ищцата е получила изпълнителен лист, но само за присъдената сума по чл. 225 КТ, тъй като решението в тази му част подлежи на предварително изпълнение. На същата дата съгласно пощенско клеймо, е подадена въззивна жалба от работодателя относно решението в частта му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, разпределението на разноските и държавната такса. В останалите му части (по-специално по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ) решението е влязло в законна сила на 8 май 2013 г. Съобщението за влизане на решението в сила частично по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е съобщено на ищцата на 8 октомври 2013 г. До изтичане на работното време на съда на 8 май 2013 г., а както е видно в случая, и до края на работното време на оператор на пощенски услуги, ако подаването на жалба става с такъв, решението не е било влязло в сила, и следователно напълно обосновано съдът е приел, че липсват несъмнени данни ищцата да е узнала за възстановяването си на работа по силата на влязло в сила решение преди датата на получаването на нарочното съобщение за това. Затова и основателно въззивният съд е заключил, че ищцата е спазила изискването на закона за срока, в който е следвало да се яви на работа.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 127 от 28 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 250 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: