3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5010 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Д., против въззивното решение № 102 от 12 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 180 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2014 г., с което е потвърдено решение № 129 от 27 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 2853 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2013 г.за отхвърляне на предявените от Х. против [фирма], клон Ч. м. – В., искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и чл. 86 ЗЗД, и в полза на дружеството са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда за прекратяване на трудовата функция, тъй като длъжността е „специалист поддръжка” в язовир Т., който е основно водохранилище за областите Ш., Т. и Р.. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че съкращението е реално, понеже ищецът не е сочил и конкретизирал в исковата молба в какво се изразява фиктивното съкращаване. Необосновано е прието, че работодателят е изпълнил задължението си да събере предварителна информация за здравословното състояние на работника, тъй като към датата на подадената от работника декларация той още не е знаел, че страда от защитено заболяване, и новоузнатото заболяване е отразено в декларация, подадена 13 дена по-късно, а фактът, че към втората декларация не са приложени съответни медицински документи, не освобождава работодателя от задължението той да поиска от работника представянето им. Заявява се, че задължението на работника да представи надлежни документи в посочения смисъл възниква едва при поискване от работодателя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма],, клон Ч. м., представлявано от управителя инж. Ц. Ц., чрез юрисконсулт С. П., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение, след съпоставка на представените длъжностни разписания, въззивният съд приема за осъществено съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността „специалист поддръжка” за ХТУ „Т.” – премахната е длъжността и трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Приема се, че твърдението на ищеца за фиктивност на съкращаването е по същината си такова за назначаване на други лица след него на същата длъжност, за което съдът съди по исканите от ищеца удостоверения. Поради съкращаване на единствената бройка за длъжността, не е било необходимо извършване на подбор. Съобразно представените доказателства е прието, че работодателят е изпълнил задължението си да събере предварителна информация от работника, определен за уволнение, страда ли от някоя от болестите по Наредба № 5, и работникът е декларирал липса на такива, като 13 дена по-късно е заявил, че страда от исхемична болест на сърцето, но съобразно представените документи, той е с диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност”, и никъде в тях не се сочи заболяването исхемична болест на сърцето, а доказателства за диагностицирано такова заболяване не се представят и в настоящия процес, поради което не е било необходимо работодателят да иска разрешение от надлежната инспекция по труда.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита при наличието на данни от страна на работник за защитено заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. (т.е. при събрана предварителна информация от страна на работодателя) непоискването от страна на работодателя работникът да представи медицински документи, представлява ли нарушение на задълженията на работодателя по Наредба № 5/1987 г. Отговорът на този въпрос е явно положителен в случай, че работникът действително посочи такива данни, но в настоящия случай се установява, че поставената на касатора диагноза е различна от съответното защитено заболяване. Ето защо въпросът не е заявен спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Правен въпрос за начина на преценка на поставени диагнози, както и при представяне на медицински документи за заболяване, незащитено по наредбата, следва ли работодателят да изиска от работника медицински документи за защитено по наредбата най-близко до посоченото в представените документи заболяване, не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване.
Вторият въпрос е обусловен от положителния отговор на първия – пита се ако отговорът е положителен, това нарушение на задълженията от страна на работодателя води ли до незаконосъобразност на заповедта за уволнение при хипотезата на съкращаване в щата. Действително при положителен отговор заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ би била незаконосъобразна, но в конкретния случай, тъй като установеното заболяване на ищеца (както е посочено от съда – дори след уволнението, в рамките на първата и въззивната инстанция, не се представя доказателство за заболяване, защитено по наредбата) не е защитено по наредбата, то обосновано съдът е заключил, че не е съществувало задължение за работодателя да поиска медицински документи, респективно да потърси разрешение от инспекцията по труда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 102 от 12 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 180 по описа на окръжния съд в Шумен за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: