4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5167 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] и [фирма] двете със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт С. Р., против въззивното решение без номер от 4 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 271 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2014 г., с което е потвърдено решение № 260 от 26 март 2014 г., постановено по гр.д. № 5314 по описа на районния съд в гр. Сливен за 2012 г. за осъждане на двете дружества да възстановят доставката на електроенергия до недвижим имот в [населено място], обл. С., собственост на малолетния М. Ж. Х., представляван от неговата майка и законен представител Т. Д. Х. и на непълнолетния Д. Ж. Х., лично и със съгласието на майка му Т. Х., тримата от [населено място], и в полза на ищците са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Като неправилен е посочен изводът на съда за наличие на договор за продажба на електрическа енергия между страните, въпреки липсата на пълно и главно доказване на този факт от страна на носещата тежестта да го докаже страна – за сградите на ищците няма данни да са били самостоятелно присъединени към електроразпределителната мрежа и да са получавали доставки със самостоятелно измерване, както и че нито ищците, нито праводателите им са подавали искане за присъединяване на обектите им, не са изпълнили предвидените в нормативните актове условия, за да получат самостоятелно присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е предпоставка и условие за започване на продажба на електрическа енергия. Твърди се, че целта на ищците е да не изпълнят съответните условия по Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи, както и да не заплатят такса за отделяне на самостоятелно мерене. Сочи се пренебрегване на събрани доказателства и доказателствени средства и несъответствие на мотивите с правната квалификация на исковете. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците М. Ж. Х., малолетен, чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Х., и непълнолетния Д. Ж. Х., със съгласието на майка си Т. Д. Х. – тримата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. С., в отговор на касационната жалба заявяват доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
По основния спорен въпрос между страните – дали са налице договорни правоотношения между тях, по силата на които касаторите да са били задължени да осигурят достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа за ищците, съдът приема, че според представените по делото доказателства (фактури за заплатена електроенергия на името на ищците и техните праводатели, които са имали партиден номер при касаторите, както и декларация за демонтиране на средство за търговско измерване от м. март 2008 г.) между страните са съществували договорни отношения, по силата на които дружествата са доставяли електроенергия и ищците са заплащали дължими суми. Посочени са свидетелски показания на служител на един от касаторите за преместване на електромера, намиращ се в имота на ищците, както и защо е било разпоредено от прекия му началник да се монтира електромер в съседния имот, поради което съдът приема, че причината за преместване точката на отчитане от имота на ищците на друго място не е обстоятелството, че той се е отделил от друг имот, за който е имало изградена система за електроснабдяване. Съдебна експертиза не е кредитирана, тъй като заключението е базирано на писмо на касаторите до ищците и не почива на други данни. В заключение се приема, че не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6/2004 г. и че ищците не са собственици на нов обект, отделен от друг, за който да е необходимо да се проведе процедура за присъединяване към електропреносната мрежа и да се заплатят предвидените за това такси, както и че електроснабдяването следва да бъде възстановено, тъй като не са налице хипотезите на чл. 57, 58 и 68 ОУ на Е. България.
К. съд приема, че поставеният от касаторите правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като посочената съдебна практика има предвид друга хипотеза.
К. искат да бъде даден отговор на въпроса достатъчно ли е страната, върху която е разпределена доказателствената тежест да установи липсата или наличието на договорни отношения, и която страна черпи права от договор за продажба на електрическа енергия, да докаже съществуването му чрез представяне на фактура за заплатена електроенергия или съществуването на договора следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване. Твърди се, че разрешаването на този въпрос от въззивния съд е сторено в противоречие с обвързваща съдебна практика, намерила израз в решение № 44 по т.д. № 513/2010 г. , ІІ т.о., и решение № 104 по т.д. № 885/2009 г., ІІ т.о. В първото от посочените решения, възприемайки напълно разрешението, дадено във второто цитирано решение на ВКС, друг състав на касационният съд е дал отговор на въпроса за приложимостта в отношенията между страните по спора на Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на съответния доставчик, приети на основание чл. 98 ЗЕ от управителния съвет на етажната собственост, и одобрени от ДКЕВР, като е приел, че липсата на надлежни писмени доказателства за публичното известяване на потребителите на енергия за общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред, прави основаването на съдебния акт на клаузи от общите условия неправилно. Спорния проблем и при двете решения на ВКС, посочени от касаторите, е бил възможно ли е доставчикът на електрическа енергия да извършва корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период. Следователно, в тези решения, изрично заявени от касаторите, не се разрешава по обвързващ начин правният въпрос, поставен в настоящия спор (относно начина на доказване съществуването на облигационна връзка по доставка на електрическа енергия). К. не посочват данни за наличие на съдебна практика, обективираща противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос, а и не обосновават нуждата от даване на отговор на въпроса при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо, тъй като така са определени параметрите на търсената от касаторите защита, за касационния съд не съществува възможност за допускане на касационното обжалване извън изрично заявената от касаторите хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, независимо от принципната значимост на поставения въпрос.
При този изход на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на заплатените от тях 650 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 4 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 271 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплатят на М. Ж. Х., чрез неговата майка и законен представител Т. Д. Х., и Д. Ж. Х. лично и със съгласието на майка си Т. Д. Х. – тримата с адрес за призоваване в [населено място],[жк], [жилищен адрес], сумата от 650,00 (шестстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: