5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4666 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. у. – , филиал П., представляван от директора на филиала проф. д-р инж. М. П., чрез процесуалните му представители адв. М. Х. и М. Т., против въззивното решение № 588 от 26 март 2014 г., постановено по в.гр.д. № 302 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г., с което е потвърдено решение № 4466 от 20 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 4085 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2013 г. за признаване уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на С. С. В. от [населено място] за незаконно, за възстановяването на В. на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент, висше училище”, и за осъждане на касатора да й заплати сумата от 5678,70 лева за оставането й без работа за периода 2 февруари – 2 август 2013 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в полза на В. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по оплакването за нарушение на чл. 9 и чл. 147 ГПК – направените от ищцата доказателствени искания в първото по делото заседание са преклудирани, и същевременно е приложена преклузията по твърденията на касатора за прихващане в противоречие със събраните доказателства, и не са обсъдени останалите оплаквания в жалбата. Заявено е, че съдът е излязъл извън пределите на търсената от ищцата защита срещу процесната заповед за уволнение, независимо от липсата на изменение на иска, и въззивният съд не се е произнесъл по това оплакване. Сочи се, че съдът е пренебрегнал и оплакването за необоснованост и противоречие на решението с доказателствата по делото, и е налице противоречие в мотивите му относно броя на съкратените щатни бройки. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата С. С. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Д., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е приел уволнението за незаконно, предвид клаузата в К. за пристъпване към уволнение поради съкращаване в щата на служители в трудова възраст след като се освободят служителите пенсионери и придобилите право на пенсия, като е счел, че работодателят е въвел допълнителен критерий към критериите по чл. 329 КТ. Заключено е, че макар подбор да е бил извършен, той е извършен формално. По твърдението за непроизнасяне по направено възражение за прихващане с писмения отговор, е прието, че ответникът не е конкретизирал защо и на какво основание прави възражението, и такова не е прието в доклада по делото, а работодателят не е възразил срещу доклада, поради което не може да твърди подобно обстоятелство едва с въззивната жалба.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касаторката въпроси не се отнасят към обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд.
На първо място се пита трябва ли работодателят да доказва законосъобразност на извършения подбор при прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, когато ищецът в исковата си молба не се позовава на незаконосъобразност на уволнението, не се позовава на незаконност на подбора и в хода на делото няма твърдения във връзка с това. Разрешение по този въпрос не е обусловило изхода на спора. Видно от исковата молба, ищцата е заявила, че не й е известно да е извършван подбор по КТ. По това твърдение в отговора на исковата молба касаторът е заявил, че подбор е осъществен, и са представени съответните документи. От страна на ищцата в първото по делото открито съдебно заседание е сторено оспорване на представени документи за подбора. Изводът на съда, направен в доклада по делото, че подборът е бил оспорен (чрез указание към работодателя кои са подлежащите на доказване обстоятелства от негова страна), не е бил атакуван от ответника. Относимият правен въпрос в случая е за дължимите от въззивния съд действия при неправилен доклад на първоинстанционния съд, но подобен въпрос не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване, а представената задължителна съдебна практика е неотносима. По същите съображения не следва да се дава отговор и на въпроса може ли съдът да отмени обжалваната от ищцата заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание, което не е посочено в исковата молба.
Въпросът следва ли съдът да уведоми ответника, че ще разшири обхвата на съдебната проверка извън обстоятелствата, посочени в исковата молба, и длъжен ли е да укаже за това на страната и да даде възможност за представяне на доказателства, също не е относим към конкретните заключения на съда. Извън обстоятелството, че изводи във връзка с посочения проблем не са правени от въззивния съд, съдът не е приел, че разширява обхвата на съдебната проверка, а при съобразяване на направените от страните доводи и твърдения е намерил за осъществено оспорване на извършен подбор, дал е надлежни указания в тази връзка, поради което работодателят не е бил лишен от възможност да участва в процеса и да ангажира доказателства, а всъщност е бил натоварен и с допълнителна доказателствена задача, поради което не може да се възприеме загатнатото виждане за ограничаване на правата му да защитава позицията си чрез представяне на надлежни доказателства.
Поставен е въпросът може ли съдът да приеме представянето на доказателства и становища от ищцата след преклудиране срока за това, без да има искане за удължаването му, нито произнасяне на съда за същото. Въпросът е основан на твърдението на касатора, че ищцата е поискала съответните доказателства след изтичането на преклузивните срокове за това – едва в първото открито съдебно заседание, като според касатора преклузията за съответните действия е настъпила в едноседмичен срок след получаването от страна на ищцата на съобщение с приложен проект за доклад. В първото по делото заседание първата инстанция приема, че оспорването на представените от работодателя документи е направено още с писменото становище на ищцата (след насроченото първо заседание по делото, на което не е даден ход поради нередовното призоваване на ищцата), в откритото съдебно заседание не се оспорват нови обстоятелства, а се извършва уточнение на документите, които се оспорват, и са приети доказателства, представени в същото съдебно заседание. Тези обстоятелства са били надлежно заявени от работодателя във въззивната жалба, но не са станали предмет на произнасяне от страна на въззивния съд. По този начин липсва разрешение на поставения правен въпрос, а и тук не е поставен проблема за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени от страните доводи и оплаквания във въззивната жалба и отговора й.
Следващият правен въпрос също пропуска да адресира точните мотиви на съда. Пита се при наличие на представени с отговора писмени доказателства, без указания на съда във връзка с тях, може ли съдът да приложи преклузията по отношение на твърдението на ответника за прихващане. В обжалваното решение съдът изрично сочи, че при стореното в отговора на исковата молба оспорване на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, работодателят е пропуснал да заяви защо и на какво основание прави възражението, а и не е възразил срещу доклада, в който липсва прието възражение за прихващане, и затова фактите са преклудирани при заявяването им във въззивната жалба. Явно е, че правният въпрос не касае обусловилото изхода на спора в тази му част разрешение.
Накрая се търси отговор на въпроса трябва ли съдът да се произнесе по оплакванията, направени във въззивната жалба, относно твърденията в нея за необоснованост и противоречие с доказателствата по делото на постановеното първоинстанционно решение. Очевиден е положителният отговор на въпроса, но предвид решаващото заключение на съда (уволнението е незаконосъобразно поради незаконен подбор, предвид въвеждането на критерий за подбор извън предвидените по закон) произнасяне на въззивния съд по необходимостта да се укаже да се представи поименно щатно разписание, какво е значението на поименен списък към заповедта за съкращение на всички главни асистенти към катедрата и дали е следвало в подбора да се включат и други лица, както и приложими ли са двата критерия по чл. 329, ал. 1 КТ съобразно спецификата на работещите в сферата на висшето образование, е без значение за крайния изход на спора. Ето защо и този въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на заплатените по договор за правна защита и съдействие 900 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 588 от 26 март 2014 г., постановено по в.гр.д. № 302 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г.
ОСЪДЖА Т. у. , филиал П., ЕИК 8319178340285, да заплати на София С. В., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет., адв. К. Д., сумата от 900,00 (деветстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: