4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 05.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4585 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ж. М., против въззивното решение № VІ-53 от 12 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 648 по описа на окръжния съд в Бургас за 2014 г., с което е потвърдено решение № 415 от 20 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 9432 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2013 г. за отхвърляне исковете на Х. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на дисциплинарното й уволнение, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди” и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, и в полза на работодателя са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се неправилно възприемане от страна на съда на фактическата обстановка по спора – не се касае до неотчитане на водомерите въобще, а за неотчитането им с мобилно устройство, което не е неизпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика, нито пък по делото е представена изрична заповед на изпълнителния директор за работа с мобилни устройства, нито допълнена длъжностна характеристика или правила за вътрешния трудов ред. Поддържа се, че невъзможността касаторката да провери повече на брой водомери (за месеца, предхождащ проверката, е проверила 1046 броя водомери) и да сложи баркодове за отчитане с мобилно устройство, се дължи на съвпадане на работното време на гражданите с това на служителката, а и само за четири месеца (след налагането на наказанието „предупреждение за уволнение” до датата на проверката) тя е повишила броя на отчетените водомери чрез баркодове от 15 на 87, което сочи стимулираш ефект на предходната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва се изводът за налична системност на нарушенията. Сочи се, че заповедта не е мотивирана относно кога и къде са извършени нарушенията, както и къде са регламентирани и вменени съответните трудови задължения на касаторката, след като задължението й е да отчита водомерите по карнети. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Т., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е възприел извода на районния съд за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина като е нарушила вмененото й с трудовия договор и длъжностната характеристика задължение за своевременно отчитане на консумирана вода от потребители, като задължението за поставяне на баркодове се включва в дейността по отчитането. Сочи се, че когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективни възможности на работника, а на умишленото му или небрежно поведение или на личната му неорганизираност, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. Препратено е по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция по правните съображения за отхвърляне на претенцията.
К. съд в настоящия си състав приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение.
На първо място се търси отговор на въпроса налице ли е системност на нарушенията при извършване на трето нарушение при наличие на други две незаличени нарушения. Според представената от касаторката задължителна съдебна практика (решение № 162 по гр.д. № 299/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), системност на нарушенията е налице когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или 198 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение, чрез препращането към мотивите на първата инстанция, е съответно на соченото задължително тълкуване, основано и на установените в настоящия спор обстоятелства – наложени са три дисциплинарни наказания за по-малко от една година, като нито едно от тях не е било заличено.
Поставените следващи два въпроса: виновно ли е извършено нарушението на касаторката при положение, че са налице обективни предпоставки за невъзможността й своевременно да изпълни трудовите си задължения, и следва ли да се приеме изключващ вината факт обективната невъзможност на работника да изпълни точно и своевременно трудовите си задължения, очевидно се осланят на твърдението на касаторката за съвпадане на нейното работно време с работното време на потребителите на услугите на ответника, което обективно затруднило присвояването на баркодове за отчитане на водомерите с мобилно устройство, или на некачественост на апаратурата за отчитане. Тези доводи са възприети от първата инстанция (съответно възприети и от въззивната) за неоснователни, предвид установеното за останалите отчетници при ответника присвояване на баркодове за 100% от водомерите и то още в края на 2010 г., като процентът на присвоените такива за района на касаторката е само 11%. Тези обстоятелства са съчетани и с налични оплаквания за нередовно отчитане на водомерите от страна на касаторката. При това положение съдът не е приел наличие на обективни пречки пред касаторката за съответния период след заповед на работодателя от 2010 г. да отчита данните чрез мобилно устройство, а правен въпрос за това кое представлява обективна пречка за своевременно изпълнение на трудовите задължения и влиза ли в тази категория съвпадането на работното време на отчетника с работното време на потребителя на услугата, респективно – използването на некачествени измервателни уреди, не се поставя, поради което съдът не може да се произнесе по него, и така да наруши правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № VІ-53 от 12 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 648 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2014 г.
ОСЪДЖА Ж. П. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], к-с „С.”, [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: