ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
София, 05. януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5515 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1052/29.05.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4229/2013, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 08.07.2013 г. по гр. д. № 14370/2011, като са отхвърлени предявените искове да връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът И. Д. Х., представляван от адвокат А. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта получилият нещо без основание да докаже основанието, на което го е получил или основанието да го задържи и по материалноправните въпроси за възможността чрез тълкуване на волята на страните, без изрично изявление в такъв смисъл, да се извлече съгласие за отказ от права, прихващане или дарствено намерение, изявлението за липса на финансови претенции при прекратяването на договор означава ли и отказ от претенции за връщане на даденото, както и взаимните отстъпки задължителен елемент ли са от фактическия състав на договора за спогодба, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представляван от адв. Хр. Г. и И. А. от Я. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е тълкувал изрично изявената воля на страните, както и всички действия на страните преди, във връзка и след сключването на споразумението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 18.08.2009 г. страните са се споразумели да прекратят предварителния договор за покупко-продажба и изграждане на недвижими имоти за цена 99.069 евро, от които са заплатени 93.322 евро. В споразумението страните са се съгласили, че „нямат финансови и каквито и да било други претенции една към друга във връзка с изпълнението му, и не си дължат никакви пропуснати ползи, неустойки и обезщетения”. Същият ден те са сключили договор за покупко-продажба на други, вече построени в груб строеж имоти за цена 47.425 евро като при сключването на договора ищецът е доплатил сумата 31.040 лева. По силата на сключената спогодба страните не си дължат нищо по прекратения договор, също и като неоснователно обогатяване, който извод се потвърждава и от извършеното от ищеца доплащане.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като процесуалноправният въпрос и последният матералноправен въпрос не обуславят решението по делото. Процесуалноправният въпрос касае полученото без основание, а не полученото на отпаднало основание, а материалноправният въпрос – договора за спогодба, а не споразуменията, с които страните променят и/или установяват съдържанието на правоотношенията си. Останалите материалноправни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
Ответникът по касацията [фирма], претендира разноски в касационното производство, но е не е представил доказателства за извършването им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1052/29.05.2014 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4229/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.