ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
София, 08.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3295 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.П. като процесуален представител на П. Б. А. от срещу въззивното решение на СГС от 05.VІ.2013г. по в.гр.д. № 6112/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 05.VІ.2013г. СГС е отменил решението на СРС от 08.ІІ.2012г. по гр.д № 4553/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от П. Б.А. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 изр.1 ЗЗД за промяна на предназначението на офис, съответно индивидуализиран, в магазин за промишлени стоки съгласно предварителен договор от 24.ІІІ.2006г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с посочения договор ответното дружество се задължило след като построи и въведе сградата в експоатация да осигури промяна на предназначението на закупения от ищеца имот, намиращ се в нея, от офис в магазин за промишлени стоки – задължение, типично за договор за поръчка. Основателно е възражението на ответника, че съответните действия по промяна на предназначение на недвижим имот могат да бъдат извършвани само от собственика или от упълномощено от него лице. Към предявяването на иска собственик на процесния имот е ищецът и той е носител на правото да поиска издаване на виза и разрешение за строеж, респ. да подаде необходимите документи за одобряване на проект за преустройство и на строително разрешение; съгласно чл.140 ал.1 и чл.148 ал.4 изр.1 ЗУТ виза за проектиране и разрешение за строеж се издават на възложителя, какъвто по смисъла на чл.161 ЗУТ е собственикът на имота, и той инициира процедурата по промяна на предназначението; тази процедура би могла да се инициира и движи пред съответните органи от трето лице, каквото е ответното дружество, само ако то бъде овластено за това от собственика; ищецът не е снабдил ответника с такова пълномощно, при което поради липса на оказано му съдествие той е в невъзможност да изпълни поетото по договора задължение за извършване на съответните действия по промяна на предназначението на имота и за снабдяването му с удостоверение за въвеждането му в експоатация; до оказването на съдействие от ищеца чрез упълномощаване на ответника задължението за извършване на съответните действия по одобряване на проект за преустройство и издаване на строително разрешение не е изискуемо и ищецът като неизправна страна няма право да иска неговото изпълнение.
В изложението на П. Б.А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. за съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК, за последиците от липсата на точен доклад и от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства и за процесуалното задължение на въззивния съд да изготви собствен доклад и да отстрани допуснатите нарушения в тази насока, както и когато докладът е непълен – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 2. за задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните, както и всички доказателства в съвкупност, в.ч. и гласните доказателства – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 3. за дължимата грижа на търговеца – в хипотезата по чл.280 ал.1 т1 ГПК; 4. изготвянето и осигуряване одобрението на проект да бъде извършено от изпълнителя – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 5. за подготовката и подаването на книжа за одобрение, за поредността при изготвяне на документи при промяна на предназначението на обект съгл. чл.137 ЗУТ и на кой етап от такава процедура е необходимо упълномощаване на лицето, което да подаде заявление – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл.146 ГПК въззивният съд не се е произнесъл. И това е така, тъй като пред този съд не е било въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение в тази насока нито във въззивната жалба на ответното дружество, нито в отговора по чл.263 ГПК на ищеца, при което съдът съобразно чл.269 ГПК е бил ограничен в дейността си по разглеждане на делото и въобще не е следвало да се произнася по посочения въпрос. Разрешение в този смисъл е дадено от ОСГТК в т.1 и т.2 от ТР № 1/2013г.
И по въпроса за необсъждане на възражението на касатора в отговора му на въззивната жалба на „изрично уговореното в чл.12 ал.1 от договора задължение на продавача да осигури … промяната на предназначението на имота” и от гледна точка на последователност на действията – „че преди да се подпише нещо, то трябва да е написано, и то именно от ответника, че заявяването се предхожда от изготвяне на проект, на обяснителна записка на архитект, от евентуално изготвяне и подписване на договор с проектантска организация, от изготвяне на оценка за съответствието с изискванията към строежите и накрая проектът с всички тези документи се представя за съгласуване на общинската администрация”, и за неизследване смисълът на закона и на логическата последователност на необходимите действия по промяна на предназначението /чл.148 ал.1 и чл.139 и следв. от ЗУТ/ въззивният съд няма произнасяне, тъй като пред него такива доводи не са заявени, вкл. и в отговора на А. по въззивната жалба на ответника.
Действително въззивният съд не се е произнесъл по доводите на касатора в отговора му на въззивната жалба, че „страните са уговорили, че ответникът ще подготви молба, съпроводена с всички необходими документи и проект, че всички действия за промяната на предназначението ще се извършат от и за сметка на ответника”, и че „ответникът трябвало да инициира или в отговор на многото настоявания на ищеца можел да поиска съдействието му”. Тези доводи, обаче, са направени за първи път пред въззивния съд, не са въведени такива нито с исковата молба, нито при условията на чл.143 ал.2 и ал.3 ГПК в отговор на възражението на ответника, обективирано в отговора му по чл.131 ГПК, за неоказано му съдействие от ищеца, изразяващо се в упълномощаването му от него. С оглед разпоредбите на чл.147 и чл.266 ГПК тези обстоятелства са заявени несвоевременно и не е следвало да бъдат съобразявани от въззивния съд, при което непроизнасянето по доводите в отговора във връзка с тях не е от значение за изхода на спора по делото.
Не е от значение за изхода на спора по делото и въпросът за необсъждане на гласните доказателства, че „изцяло ангажиментът за изготвяне на книжата е на ответника, включително и при необходимост на пълномощното”, в съвкупност с всички останали. Това е така, защото от показанията на единствения разпитан по делото свидетел З. не се установява ответникът да е поел задължение да изготви и пълномощно от ищеца, каквото е твърдението на касатора.
Въпросите за дължимата грижа на търговеца, за поредността при изготвяне на документи при промяна на предназначението и на кой етап от такава процедура е необходимо упълномощаване на лицето за подаване на заявление са релевирани за първи път с касационната жалба, по тях няма произнасяне от въззивния съд и те не са обусловили изходът на спора.
По въпроса за възможността изготвянето и осигуряване одобрението на проект да бъде извършено от изпълнителя със соченото решение по гр.д № 15826/2011г. на СГС не се обосновава противоречивото му разрешаване. Това е така, тъй като изводът на въззивния съд в атакуваното решение е в съответствие с приетото в посочената практика, че „Задължението за изготвяне и осигуряване одобрението на архитектурен проект е на възложителя, а не на изпълнителя, освен ако това изрично не му е възложено”. Освен това следва да се отбележи, че въпросът има отношение само към подготовката на документите за промяна на предназначението на недвижим имот, а заявената по делото претенция на ищеца е осъждането на ответника да промени предназначението, каквото може да бъде осъществено само при наличие на упълномощаване.
При това положение в изложението не е релевирана основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора пред него, което само по себе си препятства допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, АО, ІІІ – Г състав, от 05.VІ.2013г. по гр.д № 6112/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: