ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
София, 08.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3863 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Б. и адвокат З.Н. като процесуални представители на М. А. Ч. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 04.ХІ.2013г. по в.гр.д. № 1921/2012г.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Ц. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Т.Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.ХІ.2013г. САС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане с решение по гр.д. № 588/2011г. е отменил решението на СГС от 18.V.2010г. по гр.д № 1951/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявеният от В. Г. Ц. срещу М. Ат.Ч. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД относно апартамент, находящ се в , подробно индивидуализиран.
За да постанови решението, въззивният съд е приел във връзка с възражението на касаторката за нищожност на предварителния договор поради това, че подписът за продавач в него не е положен от нея и че той е съставен чрез техническа компилация, че договорът е действителен. Съобразено е в тази връзка заключение на комплексна експертиза /графологична и техническа/, извършена при изследването на копие, а не на оригинала на предварителния договор, че подписът за продавач в него е копие на подпис на Ч., и че подписите от името на нотариус Л. са положени от него, както и че от ксерокопие е невъзможно да се установи дали е извършено пренасяне на подпис или печат или отпечатък от печат от един документ на друг, какъвто начин на пренасяне е съвременният метод на сканиране. Съобразено е и заключение на съдебно-графологическа експертиза, приета въз основа на указанията в отменителното решение на ВКС, според което подписът, положен при приключване на записването за 30.V.2003г. в общия регистър на нотариус Л., следващ записването в регистъра на предварителен договор за покупко-продажба под № 3036/30.V.2003г., е изпълнен от този нотариус, отпечатъкът от печат, положен в областта на подписа на нотариуса при приключване на записването за посочената дата и обхващащ част от текста при записването в общия регистър на предварителен договор за покупко-продажба под № 3036/30.V.2003г., е изпълнен с печата на нотариуса, като хронологически първо е извършено записването, а след това е положен отпечатъка от печата, ръкописният текст, представляващ записване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот под № 3036/30.V.2003г. в общия регистър на нотариуса, е изпълнен от служителката в нотариалната кантора през 2003г. и понастоящем Ж. Я.. При липсата на оригинала на предварителния договор, съобразявайки заключенията на двете експертизи, въззивният съд е приел, че подписът на „продавач” не е пренесен от друг документ, не е съставен чрез техническа компилация, същият е автентичен – принадлежи на продавача по предварителния договор М.Ч., поради което е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД. Безспорно е между страните, че при подписването на договора ищецът като купувач е заплатил изцяло на ответницата като продавач уговорената цена на имота в размер на 37000 щ.д., както и че сделката не е изповядана по нотариален ред на уговорената дата 30.ХІІ.2010г., а и понастоящем. Не се твърди от ответницата, че прехвърлянето на имота, предмет на предварителния договор, е възпрепятствано от форсмажорни обстоятелства или от неизпълнение на задължения от страна на купувача, при което е направен извод за виновно неизпълнение на задължението от страна на Ч. да прехвърли собствеността.
В изложението на М. Ат.Ч. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. възможно ли е липсата на оригинален писмен документ, в който е инкорпориран предварителен договор за продажба на недвижим имот, да бъде заместена от косвени доказателства за евентуалното му наличие /писмената форма на такъв договор била условие за валидност на сделката, а писмената форма се установявала с документ в оригинал или следвало да бъде обоснована обективна невъзможност за представянето му в оригинал/ – поради липса на практика; 2. как следва да подходи съдът при условията на чл.183 ГПК, когато изрично е разпоредил представянето на оспорен документ в оригинал и страната, която се ползва от него и има данни, че се намира в нея, не го представи /при всички случаи изключването на писмени доказателства от доказателствения материал следвало да стане при изричното искане на страна по делото да се представи оригинал, както и последвало непредставяне на такъв/ – в противоречие с практиката на ВКС; 3. възможно ли е съдът да формира вътрешното си убеждение само въз основа на едно доказателствено средство без да обсъжда останалите, както и доводите на страните /необсъдените доводи не са посочени; необсъдени били показанията на свидетелката на ищеца, че не е виждала оригинал на предварителния договор, защото той се съхранявал при ищеца, както и показанията на св.П., че в деня на нотариалното изповядане на сделката е била заедно с ответницата и след сключването на нотариалния договор до края на работното време тя не е посещавала кантората на нотариус Л./ – в противоречие с практиката на ВКС; 4. как следва да подходи съдът при открито производство по оспорване на документ при отказ на страната, която го държи, да го представи, и възможно ли е последиците от това да се компенсират с косвени доказателства – поради липса на практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касаторката правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. И това е така, тъй като няма преценка и извод, обусловил изхода на спора, за това дали е допустимо липсата на оригинален предварителен договор да бъде заместен с косвени доказателства за евентуалното му наличие. Решаващият извод на съда е, че предварителния договор е действителен, тъй като подписът за продавач в копието на договора не е пренесен от друг документ, автентичен е – принадлежащ на продавача по него – касаторката и не е съставен чрез техническа компилация, каквито са били въведените от последната възражения по делото. Следва да се посочи в тази връзка, че този извод е направен след изпълнение на указанията на ВКС в отменителното му решение /на първото постановено въззивно решение, с което е прието за основателно възражението на ответницата за неистинност на предварителния договор, тъй като подписът, положен в него за продавач, не е поставен от нея, а би могъл да е поставен там чрез технически способ, което се отнася и за реквизитите на нотариалната заверка/ за възлагане на допълнителна задача на експертизата, „която наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от нотариуса, заверил датата и подписа на обещателката по договора, както и на печатите и щемпелите му, което би изключило вероятността положеният подпис за обещател да е пренесен от друг документ при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор”. Т.е. с отменителното решение на ВКС въпросът за възможността изходът на спора да бъде основан на представеното копие на предварителния договор е разрешен положително и не може да бъде пререшаван.
И по втория поставен от касаторката въпрос няма произнасяне от въззивния съд, тъй като няма изводи в атакуваното решение, основани на преценка, че изрично е разпоредено представянето на оригиналния предварителен договор и че той се намира у ищеца, въпреки което той не го представя по делото, нито има извод по приложението на последицата от непредставяне на оригинален документ /изключване на преписа от доказателствата по делото/, предвидена в чл.183 ГПК. Следва да се отбележи в тази връзка, че с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд не е бил и длъжен да се произнася по този въпрос, тъй като той не е бил релевиран по съответния ред /с жалба и/или с отговора по нея/ нито в първото въззивно производство, нито в първото касационно производство, при което възможността за това е преклудирана.
Не е от значение за изхода на спора по делото поставеният в изложението трети процесуалноправен въпрос. Това е така, тъй като показанията на свидетелката С. не съдържат твърдяните от касаторката данни – че не е виждала оригинал на предварителния договор, защото той се съхранявал при ищеца /свидетелката сочи, че виждала и оригинал при ищеца и че занесла копие от него за заверка/, и тъй като въпросът по приложението на чл.161 ГПК /във връзка с което е третият поставен въпрос/ вече е разрешен от ВКС в отменителното му решение /виж в тази връзка мотивите в следващия абзац/, а показанията на втората свидетелка, че в деня на нотариалното изповядане на сделката /с която ответницата е придобила процесния имот на 30.V.2003г./ е била заедно с ответницата и след сключването на нотариалния договор до края на работното време тя не е посещавала кантората на нотариус Л., противоречат на данните по делото, че на същата дата в общия регистър на нотариуса под № 3036 е записан предварителен договор между страните за покупко-продажба на имота.
Няма произнасяне в атакуваното решение и по последния поставен процесуалноправен въпрос. В. съд не е формирал извод, обосновал изхода на спора, че ищецът държи оригиналния предварителен договор и че отказва да го представи. Следва да се отбележи в тази връзка и че въпросът по приложението на чл.161 ГПК в случая е разрешен от ВКС в отменителното му решение по гр.д. № 588/2011г., приемайки, че с оглед молбата на ищеца от 07.V.2009г., с която той е декларирал, че вече не разполага с оригинал на предварителния договор, предвидената с посочената разпоредба последица не следва да се прилага.
При това положение в изложението не е релевирана основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора пред него, което само по себе си препятства допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, № 2017 от 04.ХІ.2013г. по гр.д № 1921/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: