О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София 13.01.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5041/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат В. Т., срещу решение №699 от 10.05.2014 г. по гр. дело №702/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която частично е отменено решение №6117 от 30.12.2013 г. по гр. дело №1824/2013 год. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от М. Ж. К. срещу него иск за сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от разгласяване на позорни обстоятелства на 19.06.2012 г. пред вестник „Н. д.” и е осъден да заплати 1 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на ищцата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публично отправяне на клеветнически твърдения на 27.08.2012 г. в хижа „З.”, [населено място].
Касационна жалба е постъпила и от М. Ж. К. със съдебен адрес [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска срещу К. В. за разликата над 1 000 лв. до 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публично отправяне на клеветнически твърдения на 27.08.2012 г. в хижа „З.”, [населено място].
Жалбите са процесуално допустими с изключение тази на К. В. в частта и относно иска за обезщетение за неимуществени вреди от разгласяване на позорни обстоятелства на 19.06.2012 г. пред вестник „Н. д.”. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба на К. В. в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Въззивният съд е преценил, че съобразно характера и степента на търпените болки и страдания за обезщетяването на ищцата за претърпените неимуществени вреди от публично отправяне на клеветнически твърдения на 27.08.2012 г. в хижа „З.”, [населено място], е необходима сумата 1000 лв. Изложени са подробни мотиви за основателността на иска в този размер. Прието е, че релевантно за спора по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е наличието на противоправно поведение, а не точната му наказателноправна квалификация. По делото е безспорно установено, че на срещата, проведена на 27.08.2012 г., в хижа З., поведението на ответника е противоправно, защото в присъствието на ищцата е казал думи, които тя е възприела като унизителни за честта и достойнството си. Чрез пълното и главно доказване ищцата е установила, че на посочената дата, в присъствието на много лица е била наречена от ответника лъжец и измамник. Изложени са и твърдения, че си е послужила с фалшиви документи. Ищцата е възприела казаното от ответника като унижаващо нейната чест и достойнство. Изявленията са направени в присъствието на лица, с които ищцата е в близки или служебни отношения, поради което казаното накърнява доброто име на личността, описва прояви, които са обективно недостойни и укорими от гледна точка на общоприетия морал. Ищцата е изпитала неудобство от думите на ответника, срам, чувство на обида, с което се доказва по делото наличието на морални вреди в причинна връзка с деянието. При определяне на справедливо обезщетение по критерия на чл.52 ЗЗД сумата от 1000 лв. репарира претърпените неимуществени вреди. Съобразени са обстоятелствата, че ищцата е изпитала неудобство от изреченото от ответника, както пред присъстващите, така и впоследствие се е срамувала да се появява в обществото за известен период от време. Хората в селото са се отдръпнали и са се съмнявали в нейното добро име.
К. В. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за това дали е допустимо обжалваното решение след като с него се стига до два диаметрално противоположни резултата – частично уважаване и частично отхвърляне на иска, както и за значението на правилната наказателноправна квалификация на деянието в гражданския процес по иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според М. Ж. К. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Представени са ППВС №4/1968 г., решение и определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №699 от 10.05.2014 год. по гр. дело №702/2014 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси от касаторите, обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от М. Ж. К.. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Релевантно за спора по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е наличието на противоправно поведение, а не дали последното е престъпление и евентуалната му наказателноправна квалификация. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, според която разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. В., [населено място], срещу решение №699 от 10.05.2014 г. по гр. дело №702/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която частично е отменено решение №6117 от 30.12.2013 г. по гр. дело №1824/2013 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от М. Ж. К. срещу него иск за сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от разгласяване на позорни обстоятелства на 19.06.2012 г. пред вестник „Н. д.” и е осъден да заплати 1 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №699 от 10.05.2014 г. по гр. дело №702/2014 г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на К. В., [населено място], срещу решение №699 от 10.05.2014 г. по гр. дело №702/2014 год. на Варненския окръжен съд, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.