ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 58
София, 15 януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5691 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 406/21.10.2014 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 403/2014 г., с което е потвърдено решение № 99/13.08.2013 г. на Златоградския районен съд по гр.д. № 126/2013, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], Н., представляван от адв. Р. Р. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда при обсъждане на доказателствата да се произнесе по заинтересоваността на разпитан свидетели и за възможността с изявление на заинтересованата страна да бъде доказано обстоятелството, че уволненият работник е останал без работа. Позовава се на противоречива съдебна практика по първия въпрос и прилага решение № 48/14.05.2012 г. по гр. № 447/2011, ВКС, ІV ГО и решение № 876/26.11.2009 по гр. д. № 2879/2008, ВКС, ІV ГО.
Ответницата по жалбата С. З. Н. от З., представлявана от адв. Ф. Е. от САК я оспорва, като счита, че същата е процесуално недопустима, както и че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, не е налице противоречие с приложената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира и направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „организатор работа с клиенти” по срочен трудов договор. На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 14/12.04.2013 г. за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като със заповед № 16/12.04.2013 г. е прекратен трудовият договор, считано от 12.04.2013 г., на основание чл. 330, ал. 1, т. 6, вр.чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, т. 3 КТ. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е установено по несъмнен начин, ищцата да е извършила претендираните нарушения на трудовата дисциплина, което е в тежест на работодателя.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият правен въпрос, обуславя решението, но той е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
Вторият правен въпрос не обуславя обжалваното въззивно решение, тъй като въззивната жалба не съдържа оплаквания по иска за обезщетение.
На ответницата по касацията С. З. Н. следва да бъде присъдена сумата 520,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406/21.10.2014 на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 403/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], Н. да заплати на С. З. Н. от З. сумата 520,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.