3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 35
София 20.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6036/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. И. Н. чрез адв. А. К. е обжалвала въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 201 от 04.06.2014г. по гр.д.№ 196/2014г. по допускане на делбата.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е изменил решението на Балчишкия районен съд №165/18.12.2013 г. по гр.д.№267/2013 г. по допускане на делбата само в частта за квотите на съделителите като ги е привел под общ знаменател.
В. съд е изложил съображения, че обжалваното решение е валидно и допустимо, както и че няма неразгледани от първоинстанционния съд и непреклудирани с влизане в сила на решението по гр.д.№ 712/2008г. на Добричкия окръжен съд по иска по чл.33 ал.2 ЗС възражения .
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касаторката в изложението за допускане на касационното обжалване във връзка с поддържаните основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и намира следното:
Съобразно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос по чл.280 ал.1 ГПК следва да бъде формулиран от касатора и да е свързан с тази част от мотивите, които са от значение за крайния изход на конкретното дело. По настоящото дело въззивният съд е бил сезиран с бланкова въззивна жалба, в която е посочен единствено номерът на делото, решението по което се обжалва, а мотивираната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване. При това съдържание на жалбата, на основание чл.269 ГПК въззивният съд е следвало да се произнасе само по валидността и допустимостта на решението. Според разясненията в т.1 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК той е имал правомощия да отмени решението като неправилно само ако установи, че следва да приложи императивна правна норма. Неразглеждането на възражения на страните от първоинстанционния съд представлява нарушение на процесуалните правила, за което въззивният съд не следи служебно, следователно дори и при изложени съображения по тях, тази част от мотивите не формира решаващите му изводи, защото при липса на указание за неправилност на обжалваното решение /чл.260 ал.1 т.3 ГПК/, той не дължи разглеждане на материалноправния спор по същество.
С оглед на изложеното правните въпроси, които се поставят от касаторката: дали мотивите на решението се ползват с присъдено нещо, и дали обезсиленото решение по чл.33 ал.2 ЗС има установителен ефект за правата на ищеца по делото, относим към изводите на съда за преклудиране на възраженията на ответницата – касатор Д. И. Н. относно правата на останалите съделители с постановявяване на решението по предходния спор на страните с правно основание чл.33 ал.2 ЗС, не са обуславящи за делото. Следователно не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 201 от 04.06.2014г. по гр.д.№ 196/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: