ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 75
София, 23 януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5677 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2946/09.07.2014 на Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 523/2014, с което е потвърдено решение № 2869/15.04.2014 на Благоевградския районен съд по гр.д. № 2698/2013, с което са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът К. И. З., представляван от адв. Т. Т. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при промяна на изискванията за образование и професионална квалификация за длъжността, заедно с промяна на трудовите функции, които не са съществували с предходната длъжностна характеристика; и за възможността работодателят да се позове едновременно на двете правни основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ или следва да посочи само едно, като ако се позовава на двете следва ли да посочи мотиви поотделно за тях, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както се позовава на представените решение № 715/19.08.2005 г. по гр. № 250/2003, ВКС, ІІІ ГО, решение № 400/11.05.2001 по гр. д. № 1415/2000, ВКС, ІІІ ГО и решение № 730/29.11.2010 по гр. д. № 28/2010, ВКС, ІІІ ГО.
Ответникът по жалбата [фирма], не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „технически ръководител” в регионално поделение [населено място], район Б. по безсрочен трудов договор. Съобразно връчената му след подписване на трудовия му договор длъжностна характеристика за заемане на длъжността му са изискуеми „средно образование“, строителна специалност, като ищецът е доказал, че притежава висше образование по специалност „Финанси“, образователно-квалификационна степен „бакалавър“. По делото е прието, че безспорно установено е обстоятелството, че служителят не притежава средно специално образование по посочената в длъжностната характеристика специалност. Със заповед № РД-06-226/03.09.2013 работодателят е въвел промяна в изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността и съгласно надлежно връчената на 11.10.2013 г. нова длъжностна характеристика за заеманата длъжност са променени изискванията за образование, като е въведено изискването то да е висше, степен „магистър“, специалност „В и К“ или средно образование – строителен техник, специалност „Водно строителство“. В тази връзка със заповед № ЛС-0-155/27.09.2013 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, тъй като ищецът не притежава необходимото образование и професионална квалификация.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят може да установи различни и по-високи изисквания за образование и квалификация, доколкото това съответства на действителни нужди на предприятието, като в тежест на работника е да докаже евентуална недобросъвестност на работодателя; както и че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение както кумулативно, така и алтернативно на едно от двете предвидени основания липса на необходимо образование или професионална квалификация.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2946/09.07.2014 на Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 523/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.