О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София 24.01.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5298/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. П., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. С., срещу въззивно решение №158 от 18.06.2014 г. по гр. дело №178/2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение №108 от 10.03.2014 г. по гр. дело №2854/2013 г. на Габровския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ като неоснователни. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение. То е прекратено на 30.09.2013 г. със заповед № 50/30.09.2013 г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”. Наказанието е за системни нарушения на трудовата дисциплина на оснвание чл.190, ал.1, т.3 от КТ, изразяващи се в: 1/ неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, за което е наложено със заповед №44/12.07.2013 г. дисциплинарно наказание ”забележка”; 2/ неизпълнение на законните нареждания на работодателя, за което е наложено със заповед №588/29.08.2013 г. дисциплинарно наказание “забележка” и 3/ констатирано нарушение с протокол от 18.09.2013 г., съставен от регионален мениджър на дружеството във връзка с получени писмени оплаквания от клиенти: магазините на [фирма], [населено място], и от [фирма]. за това, че ищецът не ги посещава в големи периоди от време, не ги информира за текущи промоции, не подрежда витрините на [фирма]. От разпитаните по делото свидетели се установява, че на 30.09.2013 г. заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е била връчена на ищеца след като е запознат с констатираните неизпълнения на трудовите му задължения по двата сигнала на клиенти, предоставен му е протоколът от 18.09.2013 г., описан в заповедта, и му е дадена възможност да даде обяснения, но такива не са получени. Обстоятелството, че заповедта е била предварително подготвена е без правно значение.Заповедта за уволнение съдържа изискуемите по чл.195 КТ реквизити. Изрично в нея е посочено, че наказанието „дисциплинарно уволнение” се налага на ищеца на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Нарушенията, които обосновават системността, са индивидуализирани по начин, който позволява на ищеца да осъществи правото си на защита. Първите две са санкционирани от работодателя с посочените влезли в сила заповеди за налагане на дисциплинарно наказание, които са връчени на ищеца и същият е бил запознат със съдържанието им към датата на връчване на обжалваната заповед. Третото нарушение, описано в п.3 от заповедта, е индивидуализирано с посочване на датата, когато е установено -18.09.203 г.; основанието за извършване на проверката – получени сигнали от клиенти, и конкретните нарушения-непосещаването в големи периоди от време на техните обекти, неинформирането им за текущи промоции, неподреждането на витрините на [фирма]. Всяко от описаните в процесната заповед нарушения е за проявено бездействие на ищеца. С посочване момента на откриването тези нарушения са индивидуализарани по време. Доказано е извършването на нарушенията, за които е наложеното дисциплинарното наказание. Работодателят е спазил и изискванията по чл.189 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това трябва ли обясненията по чл.193 КТ да са достигнали до работодателя и допустимо ли е заповедта за уволнение да бъде подготвена преди искането за обяснения; необходимо ли е работникът или служителят да е запознат с описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение документи; трябва ли да е индивидуализирано по време от работодателя дисциплинарното нарушение; длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; може ли в противоречие с практиката на ВКС/определение №101/24.02.2011 г. по ч. гр. дело №555/2010 г. на ВКС, IV г.о./ да бъде осъден ищецът, който на основание чл.359 КТ е освободен от такси и разноски, да заплати като деловодни разноски и държавна такса, платена от работодателя за подадената въззивна жалба и трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското възражение, ако е направено в писмената защита пред първоинстанционния съд. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №158 от 18.06.2014 г. по гр. дело №178/2014 г. на Габровския окръжен съд. Всички повдигнати въпроси, с изключение на последния, са обусловили изхода на спора, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивнният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която, когато работникът или служителят е отказал при поискване от работодателя да даде обяснения, то последният е изпълнил задълженията си по чл.193 КТ; без значение е дали заповедта за уволнение е била подготвена преди искането за обяснения, защо правно действие има само връчването; необходимо е работникът или служителят да е запознат с описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение документи и в случая това е направено; дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, са индивидуализирани по време от работодателя; въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Представеното от касатора определение №101/24.02.2011 г. по ч. гр. дело №555/2010 г. на ВКС, IV г.о. не е задължителна съдебна практика./В. ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.24/. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика – решение №67 от 03.04.2014 г. по гр. дело №2944/2013 г. на ВКС, IV г.о.. Според това решение съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК разноски за производството по делото не се дължат и не се внасят от ищците работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. В процесуалния закон е посочено изрично, че посочените лица са освободени от разноски като ищци, но същите лица не дължат разноски и като ответници по искове, предявени срещу тях от работодателя, тъй като съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат разноски за производството по трудови дела. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката – чл. 38, ал. 2 ЗАдв. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда.
Работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Последнтият повдигнат въпрос е неотносим, защото изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение от 2040 лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №158 от 18.06.2014 г. по гр. дело №178/2014 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.