4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 26.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6743 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. против решение № 362/08.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 582/2014 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното си решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, че предявения иск е неоснователен. Съдът е приел следното: К. и трето лице са закупили дворно място,с построени върху него сгради, като последните са в собственост на третото лице, а дворното място – на ищцата-касатор в настоящото производство. Имотът е закупен с ползван от банков кредит и със същия нотариален акт върху имота е вписана законова ипотека. За друг ползван кредит, върху имота е учредена и договорна ипотека. Поради необслужване на кредита банката се е снабдила с изпълнителен лист по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1161/2011 г.на Р. срещу длъжника и е образувано процесното изпълнително дело, по което е извършена и публична продан на недвижимия имот.Съдът е приел, че не са представени доказателства кога е подадено възражение от длъжника в заповедното производство ,в срок ли е подадено, прието ли е от съда, има ли образувано производство по чл.422 ГПК и ако няма,по каква причина е това.Установяването на всички тези обстоятелства е в доказателствена тежест на жалбоподателката във въззивното производство ,което тя не е сторила в процеса, поради което съдът е приел, че не е налице преюдициалност, както и е направил извод, че подаването на възражение не спира изпълнението и законът е предвидил кога и как се извършва това. Съдът е приел, че ответника по делото, в качеството си на ЧСИ е извършила последователно изпълнителни действия по изп.д.№521/2011 г.в съответствие със закона, като на 07.07.2013 г.до жалбоподателката е изпратена П.,в която е отразено,че на 14.08.2013 г.по искане на взискателя ще бъде извършен опис на недвижимия имот. Било е залепено уведомление на адреса в [населено място],като чрез връчителя е установено,че същата не е в града.Открити са координатите и е проведен телефонен разговор лично с нея, при който тя поискала книжата да и се изпратят на друг адрес. По делото е предоставено известие за доставяне,от което се вижда,че П. е получена от нея на 5.8.2013 г. След извършването на описа е насрочена публична продан на имота, като обявлението за това е изпратено на посочения от жалбоподателката адрес, на който е връчена и П., но пратката е върната в цялост поради непотърсване от получателя. Независимо от редовността на това действие,тя е уведомена и лично по телефона от служител на ЧСИ на 9.10.2013 г.в 10.35 ч.,за което по делото е съставен протокол.В последствие имотът е продаден. Въззивния съд е приел, че действително ищцата е претърпяла вреди, доколкото е продаден неин имот, но тази продажба е извършена в съответствие с процесуалните норми за извършването на публична продан и не са налице противоправни действия на частния съдебен изпълнител.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Всички въпроси, които касаят възможността да се спре производството по гражданското дело докато трае процесът относно вземането, както и предявения иск с правно основание чл.422 ГПК касаят евентуално допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, които не са основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото не са включени сред предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, още повече, че съдът не е отрекъл тази възможност, а е приел, че липсват доказателства за образувано дело по иск с правно основание чл.422 ГПК. В същата насока са неотносими и доводите за правни въпроси, свързани с допуснати процесуални нарушения от съдебния изпълнител по администрирането на жалба против негови действия, както и липсата на окомплектоване на изпълнителното дело, които въпроси също са за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, като тяхното наличие следва да се преценяват едва след като са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване, доколкото процесуалните нарушения са касационни основания по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че при евентуално влизане в сила на съдебно решение, с което се отрича вземането на взискателя по изпълнителното дело, или се отменят действия на съдебния изпълнител по същото, за ищцата съществува друг процесуален ред за реализиране на правата по тези решения, в т.ч. и във връзка с претенцията по настоящото.
Въпросите относно това, кой определя страните по изпълнителното дело и дали е следвало същото да се прекрати по отношение на ищцата, тъй като тя не фигурира като длъжник по изпълнителния лист, намират отговор в разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, която разпоредба е ясна, непротиворечива и по нейното приложение не съществува противоречива практика, които обстоятелства биха могли да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване по тези въпроси, с оглед правомощията на ВКС по тълкуването на неясни или противоречиви правни норми или по приложението на които има противоречива съдебна практика.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 754 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0131844/08.10.2014 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362/08.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 582/2014 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Е. Д. М. съдебен адрес [населено място], [улица], бл..”, вх., ет. адв. С. С. да заплати на М. Б. М. съдебен дарес [населено място], [улица] сумата 754 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.