3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София 26.01.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5248/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Н., [населено място], приподписана от адвокат И. Г., срещу въззивно решение от 15.01.2014 г. по гр. дело № 16570/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 07.03.2012 г. по гр.дело №49263/2010 г. на Софийския районен съд за признаване за установено по отношение на него, че дължи на [фирма], [населено място], сумата 4 181.02 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия и сумата 722.89 лв. – мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, към който за периода месец октомври 2004 г. – април 2009 г. е подавана топлинна енергия. Според приетата по делото техническа експертиза, която е изготвена и въз основа на данните в ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, индивидуалните отчети за имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, на ответника е доставена и потребена топлинна енергия. Размерът на задълженията на ответника за плащане, след приспадане на тези, които са погасени по давност, възлизат на сумата 4 181,02 лв. От значение за основателността на предявения иск не е начислената от ищеца цена за топлинна енергия, а оттам и възможността за оспорването и от ответника в определен срок, а обемът на доставената енергия.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Третото лице помагач [фирма], [населено място], не е заявило становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали са нищожни облигационните отношения поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия, санкционирани от Закона за закрила на потребителите; за възможността за начисляване на мораторни лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения; за това дали липсват утвърдени нормативни актове за разпределение на топлинната енергия за формиране на сметките и дали системно се нарушават действащите такива; има ли съдебни решения, които прилагат неадекватно разпоредбите на Директива 2006/23/ЕО, чл.13 и дали изписването на цените на топлинната енергия във фактурите с шест знака след десетичната точка е в нарушение на чл.24 на ЗБНБ. Твърди се, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Посочени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 15.01.2014 год. по гр. дело № 16570/2012 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото. Това е така, защото въззивиният съд е приел за безспорно установено, че касаторът за процесния период е бил потребител на определен обем топлинна енергия и не е заплатил същата. Облигационното отношение между потребителя и доставчика на топлинна енергия не е нищожно поради невъзможен предмет. В общите условия за продажбата на топлинна енергия се съдържат клаузи за качеството на услугата и възможности за рекламации, поради което същите не са неравноправни. Мораторна лихва се дължи за неизпълнение на паричното задължение независимо от избраната от потребителите система за плащане на действително потребеното количество енергия /на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация/. Консумираната енергия правилно е разпределена, след като общото количество подадено в сградата е отчетено чрез законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция и същото е разпределено според уредите за индивидуално отчитане и уговореното между етажните собственици. Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги няма пряко действие след като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея. Дължимостта на сумите за потребена топлоенергия е установена от въззивиня съд въз основа на приетата техническа експертиза, а не съобразно фактурите на топлофикационното дружество, поради което твърдяното противречие на разпоредбата на чл. 24 ЗБНБ е правноирелевантно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2014 г. по гр. дело № 16570/2012 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.