c
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 27.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 7217 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. К. срещу определение от 10.09.2014 г. по възз. ч. гр.д. № 770 /2014 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 02.06.2014 г. по гр.д. № 1314 /2012 г. на Разложки районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото, като образувано по недопустим иск поради липса на правен интерес и в частта, с която М. Д. К. е осъден да заплати на ответниците разноски.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска допускане на касационното му обжалване и неговата отмяна.
Насрещните страни [фирма], Р. Й. Б. и З. И. Б. в писмен отговор твърдят, че не са налице снования за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Финес – І” Е. в писмен отговор твърди, че не са налице снования за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има правен интерес да обжалва при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, срещу определение, постановено от въззивен съд, не е налице изключението по чл.274,ал.4 ГПК и частната жалба е редовна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че нередовното призоваване на ищеца за последното редовно открито съдебно заседание и неявяването му на него не е относимо към законосъобразността и правилността на обжалваното определение за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете. Случаят е различен от връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че а ищеца липсва правен интерес съгласно приетото с ТР № 5 / 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС за предявяване на исковете с правно основание чл.124,ал.4 ГПК за установяване, че не е подписал посочени документи, съставени съгласно изискванията на ЗУТ : протокол за откриване на строителна площадка, договор за упражняване на строителен надзор и договор за техническо ръководство. Уважаването на исковете би довело до установяване със сила на пресъдено нещо, че документите са неистински, като им е придаден вид, че изхождат от ищеца, но не и до установяване, че строежът е незаконен, с което ищецът обосновава правния си интерес. Хипотетичната възможност трети заинтересувани лица в бъдещ момент евентуално да потърсят отговорност на ищеца (неуточнено от какъв характер), поради обстоятелството, че документите съдържат подписа му, не обуславя правен интерес от установяването. Съгласно чл.124,ал.4 ГПК установителни искове за факти са допустими по изключение само в предвидените случаи. Допълнителен аргумент за недопустимост на исковете е обстоятелството, че ищецът не спори, че е отчуждил всички притежавани от него обекти в сградата. В частта за разноските съдът е намерил за основателно възражението на ищеца (М. Д. К. ) за прекомерност на присъдените на ответниците възнаграждения за адвокат над определените в НМАВ размери при преценка на фактическата и правна сложност и усилията при упражняване на процесуалните права.
В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда процесуалноправния въпрос дали е налице правен интерес от предявяване на иска за прогласяване на истинността на писмени документи, които имат значение за дадено правоотношение, по което ищецът е страна, което се отразява реално на правната му сфера, за който твърди, че е разрешен в противоречие с посочени определения : № 638 от 29.07.2011 г. по ч.т.д. № 451 /2011 г. на ВКС, ІІ т.о., от 24.09.2009 г. по ч.в.гр.д. № 372 /2008 г. на Кюстендилски ОС, № 120 от 05.06.2012 г. по в.гр.д. № 136/2012 г. на Бургаски АС.
Въпросът не е обуславящ, защото видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е приел обратното на твърдяното като основа на правния въпрос – че писмените документи, чиято неистинност се иска да бъде прогласена по искове с правно основание чл.124,ал.4 ГПК, нямат значение за дадено правоотношение, по което ищецът е страна.
Не е налице и противоречие с посочените определения, в които е разглеждана различен процесуалноправен въпрос (различна хипотеза) – на връщане на частна жалба поради неотстраняване на нередовности (различна от хипотезата на прекратяване на производството поради недопустимост на предявен иск), отделно от това няма данни, че посочените въззивни определения са влезли в сила, без което не биха могли да обосноват основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е изложен и довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – обжалваното определение е постановено въпреки, че ищецът не е бил редовно призован за откритото съдебно заседание и не се е явил на него, нито е бил представляван. Този довод е за незаконосъобразност на първоинстанционното определение, неговата основателност не следва да бъде разглеждана, доколкото е преценено, че не са осъществени основания за касационно обжалване. Доколкото може да се приеме, че в довода се съдържа процесуалноправен въпрос, който може да бъде уточнен по реда та т.1. от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали нередовното призоваване на ищеца за съдебно заседание е процесуална пречка да се постанови определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иск поради липса на правен интерес, той е обуславящ (въззивният съд е приел, че не е процесуална пречка и е разграничил хипотезата от връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности).
Както беше посочено обаче, този въпрос не е разглеждан в посочените определения, поради което не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна [фирма], Р. Й. Б. и З. И. Б. за присъждане на разноски е основателно за сумата 800 лева възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.32). Искането на насрещната страна „Финес – І” Е. за присъждане на разноски е основателно за сумата 300 лева възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.27).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от от 10.09.2014 г. по възз. ч. гр.д. № 770 /2014 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о..
Осъжда М. Д. К. да заплати на [фирма], Р. Й. Б. и З. И. Б. сумата 800 (осемстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда М. Д. К. да заплати на „Финес – І” Е. сумата 300 (триста) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.