Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 27.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6548 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. срещу въззивно решение от 05.08.2014 г. по гр.д. № 290 /2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 169 от 14.03.2014 г. по гр.д. № 2288 /2013 г. на Районен съд Дупница и вместо него е постановено друго, с което е признато по отношение на К. Г. К. и на бившия и съпруг Г. К. К. на основание чл.124,ал.1 ГПК, че В. К. К. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от десет години, на апартамент в [населено място], ведно с принадлежности и идеални части, индивидуализиран в решението, вкл. с посочване на идентификатора му и е отменил на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариалния акт от 2009 г. за собственост на ответниците върху процесния апартамент.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Г. К. К. не е обжалвал решението и по отношение на него то е влязло в сила.
Насрещната страна В. К. К. в писмен отговор твърди, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : дали, като е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху имота въз основа на давностно владение от момента на построяването на апартамента за период много по-дълъг от изискуемите десет години, но без да е даден категоричен отговор от кога е началният момент на давността, не е допуснал противоречие с приетото в ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че при спор за придобиване по давност на имот следва да се даде отговор на въпроса дали страната владее изключително за себе си и от кога.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение.
В диспозитива на посоченото тълкувателно решение при отговор за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС е прието, че доказването на придобивна давност включва доказване на упражнявано владение в срока по чл.79,ал.1 ЗС.
В. съд е изложил мотиви за това, че ищцата е придобила процесния апартамент по давност : единствено ищцата, заедно със съпруга си до неговата смърт, са упражнявали фактическа власт върху процесния апартамент от изграждането му (стойността за изграждането му е заплатена през 1982 г., като е извършвала лично и с помощта на съпруга си всички ремонтни дейности и всички плащания. В. съд е приел, че ищцата е владяла имота като свой за период много по-дълъг от изискуемите десет години, като само тя е разполагала с ключ от апартамента и никой не е оспорвал собствеността и. В действителност ответниците са оказвали епизодична помощ с личен труд, но не се установява да са имали владелчески претенции към имота.
Настоящият състав навира, че приетото от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение – посочен е и началният момент на владението (1982 г.) и продължителността на периода (до предявяването на иска (2013 г.).
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : дали член кооператор в жилищностроителна кооперация (ж.с.к.) може да придобие по давност обекта, който му е определен, преди обособяването му (на обекта) и преди приемането на сградата в експлоатация, за който твърди, че е разрешен в противоречие с приетото в решение № 527 /16.06.2010 г. по гр.д. № 1136 /2009 г. на ВКС, І г.о. че за разлика от третите лица, член кооператорите в ж.с.к. могат да придобият по давност разпределения им обект едва след обособяването на обекта и приемането му в експлоатация, т.к. дотогава те имат правното очакване да придобият имота по реда на ЗЖСК и не могат едновременно да формират анимус за придобиването на обекта по давност.
Настоящият състав намира, че въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че ищцата е владяла и придобила собствеността върху апартамента по давност по времето, когато е била член-кооператор в ж.с.к..
Видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивния съд, той е изследвал и е приел за установено наличието на предпоставките на придобивната давност от страна на ищцата по отношение на процесния апартамент след построяването му. Както беше посочено, въззивният съд е приел, че от изграждането на сградата (1982 г.) и жилището в нея, ищцата, която е упражнявала фактическа власт върху апартамента, е владяла апартамента – формирала е и демонстрирала намерение да държи апартамента като свой (владелческо намерение, анимус) и владението и е продължило от тогава до предявяването на иска, като никой не е оспорвал собствеността и, включително и ответниците.
За пълнота следва да се отбележи, че изведеният въпрос се основава на твърдения, които противоречат на твърденията на жалбоподателя в отговора и на исковата молба (л.52 и л.53), че строителството на сградата е извършено от ж.с.к., че сградата е населена и се ползва от живущите повече от 15 години и че член на ж.с.к. е бил ответникът Г. К. (неин бивш съпруг), а в представеният нотариален акт от 2009 г. нотариусът е признал за собственик Г. К. на основание извършено строителство от ж.с.к.,, прехвърляне и давностно владение.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос : ако се приеме, че ищцата е упражнявала фактическа власт с намерение да свои апартамента (е владяла апартамента), то дали владението и не е било смущавано от ответниците, които са се снабдили с нотариален акт и са извършвали довършителни работи по апартамента, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 451 /24.10.2011 г. по гр.д. № 722 82011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че никой не е оспорвал собствеността на ищцата и че ответниците са оказвали епизодична помощ на ищцата с личен труд, но не се установява ответниците да са имали владелчески претенции към имота до момента, в който са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2009 г., което е станало причина за завеждане на делото.
От изложеното следва, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства за разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.08.2014 г. по гр.д. № 290 /2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.о.,.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.