4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 27.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5927 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. Х. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Х. Б., против въззивното решение № 188 от 15 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2014 г., с което е потвърдено решение № 75 от 13 март 2014 г., постановено по гр.д. № 1783 по описа на районния съд в гр. Габрово за 2013 г. в частта му за осъждане на Г. на основание чл. 50 ЗЗД да заплати на З. Н. В. от [населено място] сумите от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 802,09 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковете, и в полза на В. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че заключението на съда за наличието на инцидент, причинен от кучето на касаторката, се основава на показанията на свидетел, въпреки противоречивостта им – свидетелката видяла касаторката да пада и тя след секунди паднала, свидетелката била на 30-40 метра от инцидента и възприела инцидента, въпреки че говорела със своя клиентка. Не е установено как е причинено падането – от бутане от страна на кучето, уплаха от него или поради случайно подхлъзване на неравния терен. Подчертава се, че няма очевидец на блъскането на жената от кучето и няма доказателства вещта на касаторката да е допринесла за увреждането на ищцата и увреждането й да е пряка и непосредствена последица от животното на касаторката. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се заявява искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата З. Н. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Б., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и изложените в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд преценил като правилни оценката на първата инстанция за фактите по делото и анализа на събраните доказателства. Предвид установеното, че кучето на ответницата е било оставено от нея да се движи свободно, без каишка, което е причинило инцидент, е налице бездействие на ответницата спрямо животното, което притежава – животното се приближило непосредствено до ищцата, започнало да се движи около нея и я блъснало, в резултат на което тя паднала на земята и получила физически увреждания. При анализа на показанията на свидетелите на ответницата по исковете е прието, че в момента на инцидента кучето не е било на повод, а като непротиворечиви и незаинтересовани са оценени показанията на св. Д., която се е намирала на мястото по времето на инцидента и е виждала ставащото странично обърната – кучето тичало към ищцата, а стопанката му била на 5-10 метра след него, кучето приближило ищцата, тя говорела нещо и после паднала. Като пряка и непосредствена последица от падането е налице увреждане, предизвикано от кучето на касаторката. Състоянието на ищцата и изпитаните от нея болки и страдания във връзка със счупването на шийката на дясната бедрена кост, ставното протезиране, периодът на възстановяване и степента на възстановяване се установявали с гласни и писмени доказателства, и са налице и писмени доказателства за имуществените й вреди.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по единствения поставен от касаторката проблем.
Твърди се, че в нарушение на ППВС № 7/1959 г., решение № 499 по гр.д. № 647/2009г., ІV г.о. и решение № 57 по гр.д. № 905/2009 г., ІІІ г.о., според които причинната връзка при деликтната отговорност трябва да е доказана за всеки конкретен случай, въззивният съд не е обсъдил в мотивите на решението си по какъв начин е станало увреждането и каква е причинно-следствената връзка между вещта на касаторката и начина на получаване на увреждането. Според цитираното ППВС, т. 2, отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Макар формално касаторката да е посочила нарушение на постановките на посоченото ППВС, в обосновката на въпроса й се изяснява твърдението й, че липсват мотиви в съдебното решение по начина на причиняване на увредата и причинно-следствената връзка между въздействието на нейната вещ и начина на причиняване на увреждането. Правен въпрос в тази връзка не е поставен, което препятства възможността касационното обжалване да бъде допуснато по твърдението за липса на мотиви, каквото е обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. От друга страна, в самото излагане на касационните оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, касаторката сочи само и единствено неправилна преценка на въззивния съд по събраните доказателства, което служи на касаторката като основа да заяви, че липсват доказателства за увредата като пряка и непосредствена последица от действията на животното. Отново в цитираното ТР, т. 1, ВКС приема, че касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основания, различни от формулираните в жалбата. Видно е от текста на касационната жалба, че в частта й по излагане на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, не се заявяват оплаквания във връзката с липса на мотиви на съдебния акт. Накрая, двата посочени акта на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тълкуват различни въпроси от поставения от касаторката. Така в първото от посочените решения на ВКС касационният съд е дал разрешение на въпроса за дължимостта на печалба и ДДС във връзка с обезщетяването на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като разноски по отстраняването на увредата. Във второто решение касационният съд отговаря на въпроса за пълната обезвреда на щетите, настъпили в резултат на деликт.
Ето защо следва да се заключи, че касаторката не е обосновала допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, следва да се удовлетвори искането на ответницата за присъждане на разноски, които са в размер на 615 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 188 от 15 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2014 г.
ОСЪЖДА Ф. Х. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на З. Н. В., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 615,00 (шестстотин и петнадесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: