ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 101
София, 27 януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5840 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4155/09.06.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 4859/2014, с което е потвърдено решение № ІІ-58-24/15.04.2014 на Софийския районен съд по гр.д. № 48292/2013, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „”**. Е. г. С. С.”, представляван от адв. В. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на протокола за извършен подбор като частен свидетелстващ документ, неподписан от работника и за служебното задължение на съда да укаже на страната, че представите доказателства са недостатъчни за доказване на нейните твърдения, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата П. Н. С., представлявана от адв. В. З. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като представените съдебни решения касаят други въпроси, а въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. По същество ответницата счита, че неоспорването на истинността на представения документ не променя с нищо неговата доказателствена сила, по-скоро – отсъствието й.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като учител по география и икономика, като трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата. В исковата молба ищцата изрично е посочила, че подборът не е законосъобразен, тъй като е неправилна преценката на работодателя, че тя има по-ниска квалификация и е работила по-лошо от друг учител, чието трудово правоотношение е запазено. Единствените доказателства за извършването на подбора са протоколите от 11. и 20.09.2013 г. за определяне на критериите за подбор и за извършения подбор, вторият – подписан от директора на училището. Протоколът за извършения подбор е частен свидетелстващ документ, подписан от представител на ответника и има ниска доказателствена стойност, поради което не може да се противопостави на оспорващата неговите констатации ищца. Обстоятелствата по протокола е следвало да бъдат доказани с други доказателства, в т.ч. свидетелски показания. При положение че ответникът е представил доказателства, първоинстанционният съд не е имал задължението да му указва, че те са недостатъчни. Служебно задължение на първоинсатнционния съд е да укаже, че доказателства не са представени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като вторият правен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивната жалба не съдържа оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд нито искане за допускане на разпит на свидетели, а въззивният съд не може да проверява служебно дали първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствени правила нито да указва на страните, че представените пред първоинстанционния съд доказателства са недостатъчни или нямат материална доказателствена сила. Първият процесуален въпрос обуславя решението по делото. но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – формална доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ, неподписан от насрещната страна може да има материална доказателствена сила само за факти и обстоятелства, които са неизгодни на автора (вж. решение № 295/15.10.2013 по гр.д. № 14/2013, ВКС, ІV ГО).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4155/09.06.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 4859/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.