О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 37
гр. София, 29.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1500/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. С. С. от [населено място] срещу решение № 18 /26.02.2014 по гр.д. № 1/2014 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 14.11.2013 г. по гр.д. № 571/2013 на Разградски районен съд, с което е уважен искът на Строително-търговска кооперация „К.”-в ликвидация-гр. Р. за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка сключен между страните на 02.04.2013 г. в размер на 14 939,13 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и са присъдени съответните разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор на същата, в която оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноските в производството пред ВКС в размер на 350 лева-уговорено и заплатено адв. възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице договор за изработка, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил извърши СМР по изграждането на двуетажна жилищна сграда в груб строеж в срок до три месеца от датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Общата стойност на договорените СМР е 55 650 лева без ДДС, от които ответната страна-възложител по договора е следвало да заплати авансово 14 000 лева при започване на строежа, а остатъка при приемането на конструкцията на сградата с акт .обр. 14. Последователно са съставени съответните актове за приемане на строежа, включително и акт за приемане на конструкцията от 30.11.2009 г., които са подписани от проектанта и изпълнителя, но не и от възложителя. По делото е изслушана СТЕ и е прието заключение на вещото лице, от което се установява, че извършените СМР и съставените актове съответстват на одобрените проекти. При това положение, въззивният съд е счел за основателна исковата претенция с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, доколкото извършените СМР отговарят на уговореното в договора и на одобрения проект, а освен това обектът се ползва по своето предназначение-ищцата живее в изградената жилищна сграда, което представлява и приемане с конклудентни действия на самата работа, при положение,че същата изобщо и не е възразила относно количеството и качеството на извършената работа до началото на съдебния спор.
Като неоснователно е възприето възражението за прихващане с насрещно вземане за неустойка за забава на изпълнителя, доколкото започването на строителните действия е било уговорено в зависимост от плащането на 14 000 лева от страна самия възложител и след като последният не е изпълнил своевременно това свое задължение, то вината за забавата не е на изпълнителя, т.е. липсва основание за неговата отговорност по неустоечната клауза.
От страна на касатора са формулирани в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване като обуславящи изхода по спора правни въпроси : следва ли да се счете за приета с конклуденти действия работата /СМР/ по договор за изработка , след като същата не отговаря на одобрения проект и на строителните правила и норми, за задължението на съда да съдейства за изясняването на въпроса дали процесните СМР отговарят на съответните строителни правила и норми и да укаже необходимостта от събиране на доказателства за това, достатъчно ли е изслушването и приемането на експертиза, за да се приеме горното съответствие и може ли съгласието на възложителя да приеме работата да се замести от органа издал разрешението за строеж.
Касаторът се позовава на наличието на т. 1 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на така релевирания първи правен въпрос, доколкото решението е в противоречие със задължителна практика на ВКС по него: Р по чл. 290 ГПК №48 от 31.03.2011г. по т.д. №822/10 на ТК,Второ т.о., както и с Р №638/24.10.2008 г. по т.д. № 302/2008 на Второ т.о. постановено по реда на ГПК-отм.. В първото от цитираните решения ВКС приема, че работата с предмет СМР може да се счита за приета и с конклудентни действия, когато изработеното отговаря на одобрения проект и на съответните строителни правила и норми. Противоречие обаче липсва: по делото са събрани надлежни доказателства именно за наличие на такова съответствие/ заключение на СТЕ изготвено въз основа на съответната строителна документация и възможните констатации на място/. Освен това и двете съдебни решения на ВКС касаят случаи, в които има извършване на СМР извън договорените първоначално и без одобрени проекти за тяхното извършване, какъвто настоящият случай определено не е.
Въпросът, достатъчно ли е изслушването и приемането на експертиза, за да се приеме горното съответствие по същество касае обосноваността на изводите на съда и е въпрос на конкретна преценка по всеки един спор, според неговата фактическа специфика и конкретните събрани доказателства.
Последният въпрос, може ли съгласието на възложителя да приеме работата да се замести от органа издал разрешението за строеж не е обуславящ, доколкото съдът изобщо не е основал правораздавателната си воля върху отговора му и изобщо не е направил подобен извод.
С оглед изложеното налице не е основание за допускане на касация.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в производството пред ВКС в размер на 350 лева-уговорено и заплатено адв. възнаграждение, според отбелязването в самия договор за правна помощ приложен към отговора на касационната жалба.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 /26.02.2014 по гр.д. № 1/2014 г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. С. от [населено място] да заплати на „Строително-търговска кооперация „К.””-в ликвидация-гр. Р. разноските в производството пред ВКС в размер на 350 лева-уговорено и заплатено адв. възнаграждение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.