О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 29.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1654/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 142/19.12.2013 по в.гр.д. № 320/2013 на Бургаски апелативен съд, В ЧАСТТА , с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено на по гр.д. № 450/2013 г. на БОС касаторът е осъден от въззивния съд да заплати на С. Ф. М. законната лихва от датата на увреждането 12-07.2007 г. до окончателното плащане на сумата от 25 000 лева-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на същата дата.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 , т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Ф. М. , изпраща писмен отговор на същата, в която изразява становище за липса на основания за допускане до касация.Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция -възнаграждение за процесуално представителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното акцесорно вземане за лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл.226 КЗ във връзка с чл.52 ЗЗД не погасено по давност,съгласно чл.111 б. В ЗЗД, тъй като с писмо от 28.06.10 г. ответното застрахователно дружество е признало своето задължение, с което давностният срок е прекъснат по смисъла на чл.116 б.а ЗЗД. С оглед горния правен извод е присъдена законната лихва, считано от датата на настъпването на ПТП-`12.07.2007 г., а не от 28.07.2007 г.-датата, на която е починал бащата на ищеца, от смъртта на който се претендират процесните неимуществени вреди.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора въпросите: за формата и съдържанието на волеизявлението за признание на задължението, с оглед настъпване на последиците на прекъсване на прекъсване на давността, съгласно чл.116 б. „А” ЗЗД, както и от датата на кое събитие се дължи законната лихва върху обезщетението за вреди: от вредоносното деяние или от настъпването на вредите.
Първият от двата въпроса е без значение относно изхода по спора, тъй като отговорът му не би променил крайният резултат по него, доколкото в действителност: с писмо от 28.06.2010 г. от Д. застраховане до пълномощника на ищеца по ликвид.преп. по щета № 162816/31.03.2010 г. застрахователят признава обвързаността си да покрие всички вреди виновно причинени от застрахованото лице от процесното събитие .
Касаторът се позовава на наличието на т. 1 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на релевирания ВТОРИ правен въпрос, доколкото решението е в противоречие със задължителна практика на ВКС по него: Р 98/ 26.07.2013 г. по т.д. № 861/12 ТК, Първо т.о., и Р №180/01.12.2011 г. по т.д. №70/ 11 на Второ т.о. . Така цитираните съдебни решения не дават отговори по подобен правен въпрос: първото е постановено по правния въпрос -за понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД, а второто- за лимита на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ГО на водач на МПС” при вреди,причинени на две или повече лица от композиция на тов. автомобил и полуремарке. Следователно не се обосновава наличието на противоречие в отговора на релевирания правен въпрос в обжалваното съдебно решение и посочената задължителна практика на ВКС-цит. Рещения на ВКС по чл.290 ГПК.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касация.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по жалбата,тъй като липсват доказателства за наличието на действително направени такива в настоящата инстанция.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение. № 142/19.12.2013 по в.гр.д. № 320/2013 на Бургаски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.