ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 123
София, 29 януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6337 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1284/23.06.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 49/2014, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд по гр.д. № 14325/2012, като е уважен до размера на 1.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди и до размера на 7.217,34 лева иска за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец М. Х., представляван от адв. Р. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на прокуратурата да докаже фактите и обстоятелствата, на които се основава възражението й за съпричиняване и по материалноправния въпрос за размера на причинената вреда от задържането на парична сума без основание, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението в уважителната част е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Бр. С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за наличието на причинна връзка между задържането на паричната сума, предмет на престъплението и пропуснатите ползи за собственика в периода, в който е бил лишен от нея, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 25.03.2006 до 11.12.2012 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъплениe по чл. 251, ал. 1 НК, като ищецът е задържан за 24 часа, след което по отношение на него е приложена мярка за неотклонение „подписка”. Срещу ищеца е постановена осъдителна присъда от 08.03.2011 г., с която е признат за виновен, като му е наложено наказание глоба и сумата 38.000 евро е отнета на основание чл. 251, ал. 2 НК. С влязла в сила присъда от 01.03.2012 г. ищецът е оправдан, като е постановено връщане на иззетата сума, поради настъпването на законодателна промяна, според която извършеното деяние вече не се счита обществено опасно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Те се отнасят до правното значение на фактите и обстоятелствата преди отпадането на наказателната отговорност, а за съществуването на претендираното вземане значение има упражнената процесуална принуда след това.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1284/23.06.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 49/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.