ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
София, 29 януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6130 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2983/11.07.2014 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 109/2014, с което е потвърдено решение № 6/02.01.2014 на Благоевградския районен съд по гр.д. № 3711/2012, с което е уважен до размера на 4.106,99 лева предявеният иск за изплащане на трудово възнаграждение по чл. 128 КТ със законните лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката В. А. Я., извършваща търговия под фирмата [фирма], представлявана от адв. Е. Я. от Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда служебно да прогласи недействителността на трудовия договор, дори и след прекратяването му и по материалноправните въпроси за действителността подписания само от работодателя трудовия договор и за значението на последващата регистрацията на трудовия договор в Н., вписванията в трудовата книжка, начисляването на работна заплата в счетоводните ведомости и фактическото започване на работа, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. М. Р. не е представил отговор съгласно изискванията на чл. 287, ал. 1 вр.чл. 284, ал. 2 ГПК нито претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че преди уволнението му ищецът е полагал труд при ответника по трудово правоотношение, но ответникът не му е изплатил начисленото по ведомост трудово възнаграждение в размер на 4.106,99 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият от поставените правни въпроси обуславя решението по делото, но той е разрешен в съответствие с установената задължителна съдебна практика, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определя от страните, поради което съдът не може служебно да се произнесе по действителността на трудовия договор. Посоченото решение № 176/17.03.2010, ВКС, ІІІ ГО по гр.д. 3022/2008 е постановено по материалноправния въпрос за законността на уволнението (при поставените в преюдициален порядък такива за действителността на допълнителното споразумение към трудовия договор на страните от 16.03.07 г. и евентуално – за определения с него срок на договора, според съдържанието на споразумението и предвиденото в чл. 68, ал. 1 КТ), а не по поставения процуалноправен въпрос. Материалноправните въпроси не обуславят решението по делото, тъй като съдът не може да се произнесе по тях служебно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2983/11.07.2014 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 109/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.