О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София 30.01.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5744/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. М., срещу въззивно решение № 105 от 09.06.2014 г. по гр. дело № 218/2014 г. на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 51 от 06.03.2014 г. по гр. дело №2371/2013 г. на Видинския районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионална болест за периода 09.10.2013 г. – 01.10.2016 г. Въззивният съд е приел, че вследствие на работата като „валцьор и шприцьор” във [фирма] В. М. е получил професионално заболяване „хроничен бронхит”, след което е бил трудоустроен, а по-късно трудовото му правоотношение е било прекратено. Установено е, че с няколко последователни решения на ТЕЛК ищецът е преосвидетелстван, като с ЕР №1515/07.10.2010 г. на ТЕЛК при УБ МБАЛ [фирма] – [населено място] му е призната намалена трудова работоспособност от професионалното заболяване в размер на 30 % със срок на инвалидността до 01.10.2013 г. Според въззивния съд не е налице ексцес на професионалното заболяване на М., тъй като с последното ЕР №1592/09.10.2013 г. не е призната нова степен на неработоспособност поради професионалното заболяване „хроничен бронхит”, нито е установена нова степен на дихателна недостатъчност. Направил е извод, че различното изписване на диагнозата в ЕР от 2013 г. – „ХДН І ст.” и тази в предишното ЕР – „ДН І ст.” не обосновава наличие на ексцес. След като последният не е установен по административен ред с експертно решение, то следва да се приеме, че няма допълнително здравно състояние, което да възниква в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е взел становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси относно обезщетяването при непозволено увреждане вследствие на професионално заболяване, възникнало при съществуващо трудовоправно отношение след възникване на усложнения; относно правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК; за косвения съдебен контрол върху влезли в сила административни актове; за задълженията на въззивния съд да се съобразява със задължителната съдебна практика и да обсъжда всички доводи и съображения на страните. Смята, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 09.06.2014 г. по гр. дело № 218/2014 г. на Видинския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел в съответствие със задължителната съдебна практика /Решение №185 от 27.05.2010 г.по гр. дело №5264/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о./, че не е доказано наличието на ексцес. Според посоченото решение на ВКС в разпоредбата на чл. 56 на Кодекса за социално осигуряване в сила от 01.01.2000 г. е дадено легално определение на понятието професионална болест. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните и последици – т.н. “ексцес”. За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл.61-63 КСО, в Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл.62, ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Според чл.3, 10 и 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните и последици, става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Усложнения, резултат от призната професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват впоследствие и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест. Следователно признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалването – на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 09.06.2014 г. по гр. дело №218/2014 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.