О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 02.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2600/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “П.-21” О., гр.Стара З. против въззивното определение на Софийски градски съд № 10479 от 16.05.2014 год., по ч.т.д.№ 889/2014 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 09.10. 2013 год., по гр.д.№ 5664/2013 год. за прекратяване на производството по делото, поради наличие на арбитражна клауза и своевременно направен отвод за неподведомственост на спора на българския съд, основан на чл.15 ГПК.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на частния касатор е, че в разглеждания случай уговорената между страните арбитражна клауза е обща и противоречива и затова – недействителна. Следователно, като не е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в несъответствие с константната практика на ВКС. Същевременно, според изложеното, “определението, постановено по спорния казус ще допринесе за точното прилагане на закона и тълкуване на понятието “арбитражна клауза””.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна срещу въззивен съдебен акт от категорията, попадащи в чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди определението на СРС за прекратяване на производството по делото, образувано по предявен от “П.-21” О., гр.Стара З. срещу [фирма], [населено място] осъдителен иск за сумата 2000 евро въззивният съд е приел за основан на закона и доказателствения материал по делото извода на първостепенния съд за подведомственост на спора на арбитражния съд. Позовавайки се на арбитражната клауза на чл.32 от сключения между страните облигационен договор решаващият състав на СГС е счел, че при своевременно въведен от ответника отвод за неподведомственост на спора на българския съд, разглеждането му е изключено от правораздавателната власт на същия на осн. чл.8, ал.1 ЗМТА, във вр. с чл.19 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос, с които да обоснове наличие на общото главно основание по чл.280, ал.1 ГПК Липсата му, според постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама по себе си е достатъчна, за да се отрече достъпа до касационно обжалване, без да се подлагат на обсъждане поддържаните селективни критерии – допълнителна процесуална предпоставка.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че спорът по приложението на чл. 15, във вр. с чл.19 ГПК е решен от въззивния съд, с оглед на конкретния договор, поради което селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано единствено с бланкетно възпроизвеждане на част от законовия му текст, е въобще неприложимо.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и ясното непротиворечиво съдържание на разпоредбите на чл.15 и на чл.19 ГПК, по приложението на които е формирана трайна практика на касационната инстанция, част от която е цитирана и от жалбоподателя. Същата е в смисъл, че при наличие на арбитражна клауза, всички арбитрируеми, според закона, спорове възникнали между страните, между които попадат и тези във вр. със сключените помежду им облигационни договори, какъвто е разглежданият, се решават от съответния арбитражен съд. Именно с тази съдебна практика въззивният съд изцяло се е съобразил, а обществена и правна необходимост да бъде същата подложена на промяна, не е мотивирана от жалбоподателя, в какъвто см. са указанията в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 10479 от 16.05.2014 год., по ч.г.д.№ 889/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: