3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 02.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7050 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Р. против решение № 1564/22.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 3388/2013 г., от 8-ми състав на Апелативен съд – София.
Ответникът не взима становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът се е произнесъл по основателността на отрицателен установителен иск, като е счел същия за неоснователен. От фактическа страна съдът е приел, че страните са били обвързани от договор за кадрова военна служба, съгласно който след завършване на образованието си като курсант ищецът следвало да изпълнява длъжност като кадрови военнослужещ за срок от 10 години. Договорът е прекратен на основание чл.128а от ЗОВСРБ /отм/ и подаден рапорт от кадровия военнослужещ № 147/17.1.2001 г. по взаимно съгласие, считано от 18.7.2001 г. Ищецът е бил обучаван по специалност „Корабоводене” за периода 30.8.1995 г.-3.12.2000 г., като сключеният договор за кадрова военна служба е за 10 години, а от тях ищецът е прослужил 7 месеца и 13 дни- от 4.12.2000 г до 17.7.2001 г.
В. съд е приел, че длъжникът по изпълнението е предявил срещу взискателя отрицателен установителен иск, като в този случай взискателят-ответник е страната в процеса, която следва да докаже факта от който вземането му произтича, а длъжникът следва да установи възраженията си срещу вземането, основаващи се на факти, които изключват или погасяват изпълняемото право или отговорността за него или установяват, че същото не е изискуемо.
Съдът е приел за приложима разпоредбата на чл.300 от ЗОВС /отм/ в редакцията ДВ бр.49/2000 г, съгласно която при прекратяване по реда на чл.128а, военнослужещият дължи действителните разходи за обучение, издръжка и квалификация, пропорционално на времето на неизпълнение, като въз основа на това е приел вземането на взискателя за доказано по своето основание.
По отношение на размера на вземането, съдът е приел, че действителните разходи за исковия период са доказани по размер със заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза и са в размер на 28 124, 64 лв., като те са установени въз основа на разходите, сторени за 1999-2000 г в размер на 3 323 103, 26 лв. разделени за 513 броя на всички обучавани лица. Съдът е приел за установено, че личната издръжка на ищеца за целия срок е 6192 лв, а издръжката за обучението му възлиза на 23 790 лв или общо 29 982 лв., като пропорционално на неизпълнението /9 г, 4 м и 17 дни/ ищецът дължи сумата 28 124, 64 лв., представляващи направените от ответника разходи , които съгласно чл.300 от ЗОВСР /отм/ ищецът дължи.
Въззивния съд е приел, че възражението на ищеца за прихващане е неоснователно, защото не е установено по основание и размер.Не могат да бъдат приложени правните последици на чл.103 от ЗЗД, тъй като не е направено материално-правно възражение за прихващане, а процесуалното такова е недопустимо, тъй като то е средство за защита на ответника, а не на ищеца по иска.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи процесуалноправен въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на касационните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правния въпрос е, чия е тежестта от доказването при отрицателния установителен иск и може ли ищеца да ангажира доказателства за оспорване твърденията и доказателствата на ответника. Съдът не е отрекъл възможността на ищеца да оспорва и да ангажира доказателства във връзка с оспорване на доводи и доказателства на ответника, като този правен въпрос се сочи във връзка с твърдение за допуснато процесуално нарушение не от въззивния съд, а от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция този довод не е правен, не е поискано събирането на доказателства във връзка с направено оспорване от страна на ищеца на доводи и доказателства на ответника, поради което и въззивния съд не се е произнесъл по така поставения процесуален въпрос относно възможността ищеца да сочи доказателства във връзка с оспорване на ответника и представени от него доказателства. Процесуални нарушения както и произнасяне от страна на първоинстанционния съд по поставени правни въпроси не са касационни основания по чл.280 ГПК, доколкото тази разпоредба изисква това произнасяне да е в обхвата на произнасянето на въззивния съд, най-малко последния да е дължал такова произнасяне. В спора пред въззивната инстанция не е въведен процесуалния въпрос относно възможността на ищеца да ангажира доказателства за оспорване твърденията и доказателствата на ответника, поради което правния въпрос не е относим към производството по чл.288 ГПК, независимо от обстоятелството, че първоинстанционното решение е било постановено в полза на касатора, тъй като същия е имал процесуалната възможност да направи своите искания отново във въззивната инстанция, независимо от липсата на интерес да обжалва първоинстанционното решение. По отношение на тежестта от доказването на фактите по отношение на отричаното от ищеца право, съдът се приел, че тя се носи от ответника по делото, което е изцяло съобразено както с трайната съдебна практика, така и с твърдението на касатора в тази насока, поради което липсва соченото противоречие с практика на ВКС по този процесуалноправен въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1564/22.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 3388/2013 г., от 8-ми състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.