О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София 02.02.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5797/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат О. Л., срещу решение №258 от 30.05.2014 г. по гр. дело №294/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение №2071 от 16.12.2013 г. по гр. дело №4302/2013 г. на Плевенския районен съд и е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че К. З. С. има вземане от [фирма] в общ размер на 19 270, 21 лв., от които сумата 18 265 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20. 11. 2012 г.; сумата 1005.21 лв.- обезщетение за забава за периода от 21.11.2012 г. до подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2013г.; както и вземане за законната лихва върху главницата 18 265 лв., считано от 06. 06. 2013 г. до окончателното изплащане на вземането. Въззивният съд е приел, че направеният от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК е непълен, тъй като не е изпълнено задължението по чл. 146, ал.2 ГПК за указване на страните за кои от изтъкваните от тях факти не сочат доказателства, както и по отношение разпределението на доказателствената тежест. По тази причина са приети представените с въззивната жалба на К. З. С. писмени доказателства. Според въззивния съд ищцата е изпълнила задълженията си по договора за правна защита и съдействие, поради което и се дължи процесното възнаграждение.
Ответницата по касационната жалба К. З. С., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за това длъжен ли е бил въззивният съд при констатиране напълнота на доклада на първоинстанционния съд да даде задължителни указания за посочване на относими по делото доказателства съобразно т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК и трябва ли съдът при прилагането на чл.42, ал.3 ГПК и призоваване по телефона да е провел неуспешно връчване по реда на чл.42, ал.1 ГПК. Счита, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №258 от 30.05.2014 год. по гр. дело №294/2014 г. на Плевенския окръжен съд. Касаторът не е активно легитимирани да повдига посочения по-горе първи въпрос, защото въззивната жалба е подадена от насрещната страна. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма. Освен това въззивният съд е съобразил изцяло посочената задължителна практика по този въпрос като при констатираното във въззивната жалба позоваване на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и приемайки същите за основателни не е извършил нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а съобразно разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК е допуснал доказателствените искания, направени с въззивната жалба. Вторият повдигнат от касатора въпрос е решен съобразно трайно установената съдебна практика. Според нея винаги когато съобщението не е връчено по друг начин, както е в разглеждания случай, то призоваването може да стане по реда на чл.42, ал.3 ГПК по телефона, защото липсват конкретни очертания на приложното поле на изключението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №258 от 30.05.2014 г. по гр. дело №294/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.