О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр.София, 02.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4649/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. И. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 97 от 19.06.2014 г. по дело № 110/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по дело № 6792/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск за обезщетяване на вреди от разваляне на предприемачески договор от 28.08.2007 г. в размер 15 025 лв (частично от вземане в общ размер 49 431 лв).
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправни и процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Материалноправните въпроси касаят характера на отговорността по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД и дали тя се явява вид деликтна отговорност; съставлява ли релевантна вреда от вида пропусната полза разликата между стойността на престацията на развалящия двустранен договор поради неизпълнение и на престацията на неизправната страна; от еднакво естество ли са пропуснатата полза при разваляне поради пълно неизпълнение и пропуснатата полза при забавено изпълнение. Процесуалноправните въпроси касаят естеството на нарушението, което съдът допуска, ако не разграничи материалноправния въпрос за предвидимостта на вредите с процесуалноправния въпрос за начина на доказването им; задължението на въззивния съд в мотивите на решението да вземе отношение по всички искания и възражения на страните и да обсъди доказателствата по делото; правомощието на въззивния съд да отхвърли иска поради наличие на правоизключващо или правопогасяващо възражение, което не е релевирано от ответника с отговора срещу исковата молба; и дали изявлението на вещото лице в съдебно заседание, че поддържа представеното заключение, съставлява устно изложение по смисъла на чл.200 ал.2 ГПК. По тези въпроси жалбоподателката претендира да бъде допуснат касационен контрол на обжалвания акт.
Ответната страна, [фирма], оспорва жалбата с доводи, че изложението на подателят й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа формулирани правни въпроси, обусловили решението на въззивния съд, което е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. Евентуално поддържа, че изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС, а не й противоречат и че се явяват правилни и законосъобразни.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Доводите на ответната страна, че касаторът не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, които да дадат основание за разглеждане на искането му за допускане на касационно обжалване, не могат да бъдат споделени. Жалбоподателят е посочил изрично кои правни разрешения на инстанцията по същество оспорва и кои от тях противоречат на практиката на ВКС, като е приложил и съдебни актове на касационната инстанция в подкрепа на доводите си. Обстоятелството, че формулировката на въпросите не е достатъчно прецизна, се явява без значение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може служебно да повдига въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, но може да ги поясни и уточни, ако те не са коректно посочени в изложението на жалбоподателя.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за прехвърляне на собственост и учредяване на право на строеж срещу поемане на задължение за застрояване, последван от съглашение по чл.17 ал.3 ЗУТ, съдържащо обещание за продажба на части от съседни имоти с оглед изменение на устройствения план. С догорите [фирма] се задължило да изготви необходимите работни проекти за строителството и да внесе искане за издаване на строително разрешение, в противен случай дължи неустойка, а договорът по чл.17 ЗУТ се разваля по право. В срок 24 месеца от издаване на строително разрешение дружеството следвало да построи и предаде във владение на другата страна обектите – предмет на договора, като забавата за изпълнение на това задължение повече от 6 месеца е основание за едностранно разваляне на договора от собственика. [фирма] не изпълнило задължението си за изготвяне на работни проекти, поради което В. С. се е възползвала от правото си да развали договора, с който е поела задължение да прехвърли собственост. С него е било уговорено, че при неизпълнение от страна на приемателя, собственикът може да развали договора, независимо от плащане на неустойките, или да претендира пропуснати ползи. Съдът посочил, че е уговорена алтернатива по избор на ищцата и че щом тя се е възползвала от правото да развали договора и да претендира неустойка, не може да претендира обезщетение за пропуснати ползи. Освен това изложил съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 3/ 13.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице пропусната полза за собственика, по отношение на когото е поето задължение за строителство на недвижим имот, ако въпреки забавеното неизпълнение на строителя не е съществувала реална възможност за отдаване на имота под наем, изгодно разпореждане с него или получаване на доходи чрез използването му при осъществяване на търговска дейност. Въззивният съд приел, че пропускането на възможността да се придобие такъв имот за лично ползване, не представлява пропусната полза, съгласно посоченото Тълкувателно решение.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не обуславят въззивното решение. В него не е посочено, че въззивният съд не дължи вземане на отношение по всички искания и възражения на страните и обсъждане на доказателствата по делото, нито фактически съдът е стигнал до този резултат. Доводите на страните са обсъдени и е посочено какви обстоятелства съдът приема за установени и въз основа на какви доказателства. Дали мотивите на съда са правилни, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. В това производство се контролират единствено правните му разрешения, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал правен въпрос, имащ значението по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. В конкретния случай въззивният съд не е приел, че не съществува задължение да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото, поради което поставеният в тази връзка въпрос не обуславя решението му.
По аналогични съображения неотносим е въпросът за правомощието на въззивния съд да отхвърли иска поради наличие на правоизключващо или правопогасяващо възражение, което не е релевирано от ответника с отговора срещу исковата молба. Съдът не е отхвърлил иска на фактическо основание, непосочено от ответника, или защото спорното право е погасено. Той е приел, че ищцата претендира парично притезание за пропуснати ползи от договор, чиито уговорки не позволяват възникването му при избраната от нея алтернатива за разваляне на договора и търсене на неустойка. Искът е отхвърлен, защото не е налице правопораждащият факт, на който ищцата се позовава, а не поради наличие на правоизключващ или правопогасяващ факт, на който ответникът би могъл да се позове.
Без значение е и въпросът за приложението на чл.200 ал.2 ГПК. Съдът не се е позовал на нередовност на експертното заключение, за да отхвърли иска, съответно начинът на изслушване на вещото лице няма отношение към крайните му изводи.
Що се касае до естеството на нарушението, което съдът допуска ако не разграничи материалноправния въпрос за предвидимостта на вредите и процесуалноправния въпрос за начина на доказването им, това не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Касае се за касационен довод по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а такива доводи не са предвидени като основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос за характера на отговорността по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД и дали тя се явява вид деликтна отговорност също не обуславя въззивното решение. В обжалвания акт е посочено, че отговорността е пълна и че пропуснатите ползи подлежат на обезщетяване при разваляне на договора. В това отношение съдът напълно е възприел правните доводи на самата ищца и теоретичният въпрос дали отговорността е деликтна или договорна няма отношение към крайните изводи в обжалваното решение. Изложеното важи и по въпроса съставлява ли релевантна вреда от вида пропусната полза разликата между стойността на престацията на развалящия двустранен договор поради неизпълнение и на престацията на неизправната страна. Съдът е посочил в решението си, че такава вреда е релевантна, но че в тя подлежи на обезщетяване по друга (уговорена в разваления договор) алтернатива.
Не обуславя въззивното решение и материалноправният въпрос от еднакво естество ли са пропуснатата полза при разваляне поради пълно неизпълнение и пропуснатата полза при забавено изпълнение. Решаващият мотив на съда за отхвърляне на иска е обстоятелството, че ищцата е развалила договора и е претендирала неустойка по него, а това е било уговорено като алтернатива на търсенето на обезщетение за пропуснати ползи. Цитираното от касатора ТР № 3/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС няма отношение към този въпрос, защото то разглежда хипотеза само на обезщетяване на пропуснати ползи при забавено изпълнение, не при разваляне на договора поради пълно неизпълнение. Въпросът доколко правилно въззивният съд се е позовал на Тълкувателното решение при условията на евентуалност, мотивирайки отхвърлянето на иска, е въпрос по приложението на материалния закон. Евентуални пороци в тази насока могат да бъдат касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 97 от 19.06.2014 г. по гр.д.№ 110/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: