О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 43
гр. София, 03.02.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1571/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. К. Б. като [фирма]-с.Д., общ. П. срещу решение № 5 /07.01.2014 по в.т.д. № 2800/2013 на Софийски апелативен съд, ТК, с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 19.03.2013 г. по т.д. № 3157/2012 г. на СГС в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на касатора, предявен на основание чл. 439 ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата представляваща разликата между уважената част от 4210 лева и пълнопредявения размер от 98 447,89 лева, за която е издадена в полза на Х. А. –А.-А.” О.-София на 28.02.2011 г. заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК въз основа на четири броя записи на заповед и изпълнителен лист и е започнало изпълнително производство срещу касатора.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 , т.2 ,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба , изпраща писмен отговор на същата, в която изразява становище за липса на основания за допускане до касация.Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 4 028,57 лева-възнаграждение за процесуално представителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въведените от ищеца-касатор в исковата молба като „нови факти” по смисъла на чл. 439 ал.2 ГПК : твърдения за нищожност на записите на заповед, послужили като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и настъпилото след издаването на същата заповед разваляне на договорите за лизинг нямат подобно качество и следователно отрицателният установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК е неоснователен. Относно самата нищожност на ценните книги съдебният състав се е позовал, че подобно твърдение е следвало да се наведе с възражението по чл.414 ГПК, а и същото не може да бъде факт настъпил след влизане в сила на заповедта по чл.417 т.9 ГПК. Относно прекратяването действието на договорите за лизинг, вземанията по които са обезпечени със съответните записи на заповед, съдът е изложил съображения за това, че прекратяването на каузалните отношения , въпреки че е факт настъпил след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, няма обратно действие, т.е. има значение само занапред във времето и следователно не рефлектира върху задължения на ищеца, които са породени и съществували към датата на издаване на самата заповед по чл.417 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: за задължението на въззивния съд да изложи в мотивите на съдебния акт съображения по всички оплаквания във въззивната жалба и да обсъди и съобрази всички доводи на жалбоподателя, както и дали при прекратяване действието на договора за лизинг този факт има обратно действие и в този смисъл е нов факт по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК и за това дали възражението за нищожност на ценните книги се преклудира с неупражняването му с възражение по чл.414 ГПК и в този смисъл би ли могло да бъде основание за уважаване на иска по чл.439 ГПК.
Касаторът се позовава на наличието на т. 3 и т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация.
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице основание за допускане на касация, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
По отношение на така формулираните правни въпроси, в случая отговорите им не биха довели до различен резултат по конкретния спор и в този смисъл тези въпроси са без значение за изхода на този спор, т.е. не го обуславят. По процесуалния въпрос, това е така, доколкото в хода на въззивното производство съдът е предприел съответните процесуални действия по излагане на съображения в мотивите на акта по всички оплаквания във въззивната жалба, съобразно с наведените доводи на жалбоподателя.
По отношение на въпроса за нищожността на записите на заповед въз основа на които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, то същата като твърдяна последица от евентуален порок в самия правопораждащ факт е ясно, че няма как да бъде „нов факт” по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК, т.е. такъв настъпил след влизането в сила на самата заповед за изпълнение издадена въз основа на такава изначално нищожна ценна книга. Да се твърди обратното е не само правно неиздържано, но и житейски необосновано. Относно действието на развалянето, съответно прекратяване на един договор с периодично изпълнение/ договор за финансов лизинг/, то няма основание да се приеме обратното действие на този факт,т.е. разпростиране на последиците му и за настъпилите преди това правни последици/ аргумент от чл.88 ал.1 ЗЗД/.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски в размер на претендираното като платено от страна на ответника по касационната жалба адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС , тъй като представената ф-ра № 5011/01.04.2014 г. не представлява документ за реално извършено плащане, а от съдържанието на приложения отчет по сметка на Адв.Д „Т. и с-ци” в П. АД по никакъв начин не може да се направи изводът за извършено реалното плащане по конкретното дело за конкретна дейност-осъществяване на процесуално представителство пред ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5 /07.01.2014 по в.т.д. № 2800/2013 на Софийски апелативен съд, ТК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.