О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София 03.02.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5959/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Т., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. К., срещу въззивно решение от 20.05.2014 г. по гр. дело №11307/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №I-25-66 от 18.06.2013 г. по гр. дело №43913/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу И. Т. Г. иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на ипотека, учредена по молба на ответника, вписана в АВ с вх. рег. № 10738/22.03.2012г., т. № *, акт № *, книга законни ипотеки. Въззивният съд е приел за установено, че на 05.02.2010 г. страните са сключили предварителен договор, а на 22.03.2012 г. – окончателен договор за покупко – продажба на описаните в исковата молба недвижими имоти. Уговорена е продажна цена в размер на 18 420 евро, платима на 60 равни месечни вноски от по 307 евро, считано от 01.01.2010г. до 31.12.2014 г., като при подписване на договора са платени първите две вноски. До сключване на окончателния договор на 22.03.2012 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 8 289 евро, а след тази дата по банков път – левовата равностойност на 1 842 евро или общо 10 131 евро. С окончателния договор, сключен на 22.03.2012 г. във формата на нотариален акт продажната цена на имотите е левовата равностойност на 10 131 евро, платима от купувача на месечни вноски, всяка в размер на левовата равностойност на 307 евро, считано от м. април 2012 г. до м. декември 2014 г. С т. 5 страните декларирали, че продажната цена, посочена в нотариалния акт, е действително уговореното плащане по сделката. Изпълнението на задължението на ищеца – купувач да заплати уговорената в нотариалния акт цена от 10 131 евро е било обезпечено с ипотека, вписана в А. по в. с вх. рег. № 10738/22.03.2012 г., т. № *, акт № *, книга законни ипотеки. По делото не е доказано вземането, обезпечено с ипотеката, заличаването на която се иска, да е погасено напълно чрез плащане. Според въззивния съд тълкувайки волята на страните, обективирана в т. 1, 3 и 5 от окончателния договор по реда на чл. 20 ЗЗД, съгласно които продажната цена в размер на левовата равностойност на 10 131 евро е платима от купувача през следващите нотариалното изповядване 33 месеца, без в нотариалния акт да е посочено, че част от продажната цена вече е била платена, не може да обоснове извод, че плащанията, извършени преди 22.03.2012 г., съставляват погасяване на вноските по окончателния договор.
Ответникът по касационната жалба И. Т. Г., [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали предварителният и окончателният договор са израз на едно цялостно правоотношение и може ли плащанията по предварителния договор да имат изолиран характер от тези по окончателния договор ако това не е уговорено между страните. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 20.05.2014 г. по гр. дело №11307/2013 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд не е приел, че предварителният и окончателният договор не са израз на едно цялостно правоотношение и може плащанията по предварителния договор да имат изолиран характер от тези по окончателния договор ако това не е уговорено между страните. Изводът за неоснователност на иска е направен, защото не е доказано вземането, обезпечено с ипотеката, заличаването на която се иска, да е погасено напълно чрез плащане след тълкуване волята на страните, обективирана в предварителния и окончателния договор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.05.2014 г. по гр. дело №11307/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.