ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
София, 05 февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6293 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1174/19.06.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014, с което е отменено решение № 1230/24.03.2014 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 13800/2013, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „П. г. по е. и е.”, П., представляван от адв. Е. З. от Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на ищеца, който се позовава на злоупотреба с право да посочи фактите и обстоятелствата, на което се основава възражението му и по материалноправните въпроси за правото на работодателя да постави по-високи от нормативно установените изисквания за образование и квалификация и за възможността да установи различни изисквания за сходни длъжности, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата К. А. Х., представляван от адв. М. Г. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Във въззивното решение не е отречено правото на работодателя за въведе по-високи от нормативно установените изисквания за образование и квалификация, но е отречена обективната необходимост от това, тъй като след уволнението на ищеца работодателят е обявил свободно място по специалността на ищеца с изисквания за образование и квалификация, каквито той притежава.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „учител практическо обучение”. Съобразно връчената му длъжностна характеристика за заемане на длъжността са изискуеми висше образование, образователна степен магистър по специалността „компютърни системи и технологии”. Ищецът има висше образование, образователна степен магистър по специалността „автоматика”, приравнена на „автоматизация на непрекъснатите производства” но след извършване на оспорваното уволнение със заповед № 900/15.07.2013 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ищецът е обявил две свободни места за учител по компютърни науки и учител по автоматизация на непрекъснатите производства, като за първото изисква образователна степен бакалавър по специалността „компютърни системи и технологии”, а за второто образователна степен магистър по специалността „автоматизация на непрекъснатите производства”, които изисквания ищецът удовлетворява напълно, но е уволнен, защото не удовлетворява изискванията за първото място.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят може да установи различни и по-високи изисквания за образование и квалификация, доколкото това съответства на действителни нужди на предприятието. В тежест на работника е да докаже евентуална недобросъвестност на работодателя. Всички факти и обстоятелствата, които обосновават възражението за недобросъвестност на работодателя може да бъдат посочени до приключването на първото заседание по делото, а новонастъпилите – и след това, а когато се твърди наличието на дискриминация – фактите, обосноваващи възражението се определят според особените правила за разпределение на доказателствената тежест при дискриминация.
На ответника по касацията К. А. Х. следва да бъде присъдена сумата 680,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1174/19.06.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014.
ОСЪЖДА „П. г. по е. и е.”, П. да заплати на К. А. Х. от П. сумата 680,00 ле разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.