Определение №106 от 6.2.2015 по ч.пр. дело №114/114 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

гр.София, 06.02. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 114 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от З. С. Р. – А., чрез адв. А. Б., срещу определение №3050/04.11.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №3269 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено протоколно определение от 26.09.2014г. по гр.д. №17983/2013г. на РС – Пловдив за прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за недопустим, евентуално неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за неговото обезсилване или отмяна.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: „Допустимо ли е прекратяването на производството по делото във втората фаза на делбата, след като с влязло в сила решение по допускането й са разрешени въпросите за качествата на страните като съделители и обема на техните права в съсобствеността”. Касаторът твърди, че от отговора на поставения въпрос зависи допустимостта на атакуваното определение.
Ответната страна по жалбата – Държавата, представлявана от министъра на финансите – не е подала писмен отговор и не е взела становище.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С определение от 26.09.2014 г., постановено по гр.д. №17983/2013г. на Районен съд – Пловдив, е прекратено производството по делото за делба на съсобствена вещ /МПС/, във втората му фаза, поради липса на обект на делба. Прието е, че съсобствеността между страните е ликвидирана извънсъдебно, тъй като по отношение на вещта е проведено публично изпълнение по реда на чл.258 ДОПК, като същата е възложена на трето лице с Постановление от 03.09.2014г., издадено от ТД на НАП – П., след проведен публичен търг. Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е споделил изцяло изводите на районния съд за наличието на изчерпан предмет на делбения спор, обуславящ необходимостта от прекратяване на делото. Установено е, че с проведеното от публичния изпълнител производство, развило се по специалните правила на чл.258, ал.1 ДОПК, вр. с чл.3, ал.4 от Закона за НАП, не съществува съсобствена вещ, която да е обект на делба между страните по спора. Направен е извод за сходство на тази хипотеза със случаите на погиване на съсобствената вещ, което също обуславя прекратяване на производството за делба, независимо от стадия, в който то се намира.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното определение.
Не съществува вероятност постановеният съдебен акт да е недопустим, а конкретно поставеният от касатора в изложението му въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касаторката задължителна съдебна практика. Сочената недопустимост на въззивното определение, като основание за селекция на жалбата, е аргументирана със задължение на касационната инстанция, при въведен такъв довод, „да допусне контрола, за да може по същество да извърши преценка досежно недопустимостта”. Разрешението, дадено с т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК е различно –само, „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба”. В случая, както се посочи, не съществува вероятност атакуваният съдебен акт да е недопустим, поради което поддържаното от касатора основание по чл.281, т.2 ГПК не е налице.
Не се констатира и противоречие на въззивното определение с цитираната от касаторката задължителна съдебна практика, с оглед направения решаващ извод за наличие на нововъзникнал факт, обуславящ прекратяване на делото, поради липса на обект на делба. Поначало, възможността да се прекрати делбеното производство във втората му фаза, не е изключена. В решение №154/18.06.2013г. по гр.д. №880/2012г. на ВКС,І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че правните последици на решението по допускане на делбата могат да бъдат отречени, ако след влизането му в сила настъпят такива факти, които внасят промяна в материалното правоотношение и водят до прекратяване на съсобствеността – например, ако правата на ответника по иска за делба се окажат изключени и цялата съсобственост се съсредоточи в лицето на ищеца, или на няколко ищци, а те не искат продължаване на делбеното производство; или при погиване на допуснатия до делба обект на съсобственост. В тези и в други подобни случаи делбеното производство ще се окаже без предмет било защото допуснатият до делба обект вече не е съсобствен, или съсобствениците не желаят делбата му, било защото общата вещ вече не съществува, и по тези причини то ще подлежи на прекратяване във втората фаза. Следователно, има хипотези, в които е допустимо прекратяване на делбеното производство във втората му фаза, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд в обжалваното определение. В случая, процесната движима вещ е придобита от трето лице, на оригинерно придобивно основание, в резултат на насочено публично изпълнение и проведен публичен търг по специалните правила на чл.258, ал.1 ДОПК, вр. с чл.3, ал.4 от Закона за НАП за конфискувани в полза на държавата вещи. Липсата на съсобствена между страните вещ, по отношение на която да може да се извърши делбата, съгласно приетото в задължителната съдебна практика, обуславя прекратяване на делбеното производство и в тази специална хипотеза на проведено публично изпълнение върху конфискувана движима вещ. Обстоятелството дали жалбоподателката е получила дела си от проведения публичен търг, касае други правоотношения на страните, уредбата на които е в ДОПК, поради което е извън предмета на настоящото производство.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3050 от 04.11.2014 г., постановено по възз.гр.д. № 3269/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top