О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр.София, 06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 534/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски апелативен съд № 1567 от 27.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 2431/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Софийски окръжен съд № 118/ 17.04.2014 г. по дело № 940/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател против Р. Р. Й. искова молба, с която са предявени осъдителни искове за сумата 120 000 лв и 60 000 лв, солидарно с [фирма]. Връщането е постановено по съображения за непредставяне в дадения от съда срок на доказателства за внесени разноски от ищеца в размер 4 050 лв – дължимо за сметка на ищеца възнаграждение за представител на ответника съгласно чл.47 ал.6 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не обсъдил доводите му за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, състоящи се в недостатъчна активност при опитите за призоваване на ответника. Според него този ответник живее на посочения по делото адрес, но се укрива, тъй като знае за делото и за значителния материален интерес по него. Счита, че съдът трябвало да положи допълнителни усилия за призоваването му, а не да назначава представител на разноски на ищеца. Поради това счита обжалваното определение за незаконосъобразно, а като основание за допускането му до касационен контрол релевира процесуалноправните въпроси следва ли да се назначава особен представител на лице, което се укрива; длъжен ли е съдът да разпита призовкаря и да провери как той е изпълнил задълженията си по връчването, преди да пристъпи към назначаване на особен представител; и кои са необходимите предпоставки за назначаване на особен представител при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че на Р. Й. е бил изпратен препис от исковата молба и доказателствата на посочения от ищеца адрес, който е бил и постоянен и настоящ на лицето, съгласно представеното удостоверение от органите на МВР. На този адрес връчване не е осъществено, след което ищецът е посочил друг адрес на ответника и съдът е разпоредил ново връчване и на този адрес. Връчителят е удостоверил, че при посещения на адреса на различни дати лицето не е намерено за връчване на преписите, нито е намерено пълнолетно лице, съгласно да получи съобщението. Съдът е разпоредил да се приложи чл.47 ал.1 ГПК и на 24.02.2014 г. на входната врата е залепено уведомление за получаване на книжата в канцеларията на съда. В срока по чл.47 ал.2 ГПК адресатът не се е явил да получи книжата, поради което съдът е назначил представител на разноски на ищеца и е определил възнаграждение предвид материалния интерес по спора – 4 050 лв. Ищецът е уведомен да внесе тези разноски и да представи документ за това, но не е изпълнил указанията в определения срок. Поради това с обжалваното определение е прието, че са налице предпоставките за връщане на исковата молба (в частта, касаеща Р. Й.) и е потвърден съдържащият този резултат първоинстанционен акт.
С оглед тази мотивировка на обжалваното определение, не са налице предпоставките за допускането му до касационен контрол, макар поставените от касатора правни въпроси да обуславят акта на въззивния съд. Те обаче нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото законът е ясен и по прилагането му има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Лице, срещу което е подадена искова молба, се призовава на постоянния и/или настоящия му адрес. Ако по някакви съображения то избягва да получи съобщението лично, длъжностното лице по призоваването може да извърши редовно връчването на друго лице, което се съгласи да приеме съобщението. Ако ответникът живее на адреса, но не може да бъде намерен за връчване при посещения по различно време на денонощието в различни дни, нито има съгласно да получи съобщението трето лице, съдът нарежда залепване на съобщение по чл.47 ал.2 ГПК. Той не е длъжен преди това да разпитва връчителя и да провери как той е изпълнил задълженията си по връчването, тъй като призовкарят вече е удостоверил писмено тези обстоятелства и удостоверяването е официално. Длъжностното лице носи наказателна отговорност, ако удостоверяването е невярно. Съдът обаче е длъжен да го зачете и да пристъпи към назначаване на представител на ответника, след като се увери, че залепването е извършено именно на постоянния и/или настоящ адрес на лицето. В този случай разноските за възнаграждение за представителя са за сметка на ищеца и ако той не представи доказателства за внасянето им в законния срок, исковата молба подлежи на връщане. Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, поради което няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 1567 от 27.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 2431/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: