О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 09.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.02 .2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3800 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1698/08.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 1969/2014 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 27. 11. 2013 год., по т.д.№ 7523/2013 год. за връщане исковата молба на ищеца, настоящ частен жалбоподател, с вх. на СГС № 131 885/21.11.2013 год., като недопустима и прекратяване на образуваното въз основа същата търговско дело.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане на предявения иск по същество.
Основно частният касатор възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че наличието на специален ред за установяване, респ. оспорване съществуването на членствено правоотношение по реда на чл.71 ТЗ от страна на заинтересования акционер изключва правния интерес на АД от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор се позовава на едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1.„А. легитимирано ли е да предяви установителен иск лице, което не е страна по спорното правоотношение?”;2.„Допустим ли е иск за установяване на членствени права, предявен от АД, срещу акционер/ лице, чиито акционерни права се оспорват?”; 3.„Правата на дружеството по едно членствено правоотношение, включват ли правото да установи съществуването на това правоотношение по исков ред?”.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: решение № 133 от 22.11., по т.д.№ 17/2011 год. на І т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е взел становище по същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275,ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, имащ преграждащ развитието на производството по делото характер, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производство по отрицателния установителен иск на [фирма], основан на чл.124, ал.1 ГПК, срещу„ У. С. Л.”, с регистрация в Х. К., за признаване за установено несъществуването на членствено правоотношение, по силата на което последното да притежава, като акционер, 52.5% от капитала на ищцовото ЮЛ, въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на посочения иск – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Позовавайки се на правната характеристика на джирото – едностранна сделка, по силата на която носителят на субективните права /джирант/ се замества от джиратаря в инкорпорираните в ценната книга /временните удостоверения/ членствени права и на произтичащите от нея обвързващи последните правни последици решаващият съд е счел, че действителността му може да бъде оспорена по реда на чл.124, ал.1 ГПК само от лицето, чиято воля е опорочен срещу формално легитимиращите се приобретатели на акции, като за защита членствените си права акционерът разполага и със специалния иск по чл.71 ТЗ, пасивно легитимиран по който е винаги акционерното дружество.
Затова и правен интерес да установи нищожността на сделката по прехвърляне на временни удостоверения по чл.185, ал.2 ТЗ ще има само акционерът, доколкото със същата се отричат членствените му права, а не самото акционерно дружество, за което определящо е капиталовото, а не персонално участие. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетата липса на правен интерес за ищцовото дружество от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване отсъствието на членствено правоотношение с ответника, според решаващия състав на Софийски апелативен съд, е както моментът, от който извършеното прехвърляне на акции има действие по отношение на акционерното дружество и го обвързва – вписване в книгата на поименните акционери, така и признатото от закона правомощие на същото, чрез представителните си органи да откаже вписването, когато условията на устава не са спазени и по този начин да отрече извънсъдебно наличието на членствено правоотношение и качеството на техния приобретател на акционер.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че само вторият от поставените от частния касатор правни въпроси като притежаващ правната характеристика на обуславящ крайния изход на делото, попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК – обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В цитираното, като израз на визираното противоречие със задължителната практика на касационната инстанция, решение № 133 от 22.11.2011 год., по т.д.№ 17/2011 год. на І т.о. на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск имат не само субектите на спорното правоотношение но и всички трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право.
Не такъв е разглежданият случай, предвид определящото капиталово, а не персонално участие в търговско дружество, правно и структурно обособено в АД, както и правните последици на джирото, като едностранна абстрактна сделка, обвързваща единствено прехвърлителя и приобретателя на акции.
Отделен остава въпросът, че прехвърлителна сделка, която не е отразена в книгата на акционерите е непротивопоставима на АД, т.е. за последното всякога съществува извънсъдебен ред за защита срещу приобретателя на акции – невъзникване на членствено правоотношение за същия.
Останалите селективни основания, които частният касатор е посочил в обстоятелствената част на изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са аргументирани, съгласно задължителните постановки в т.3 и т.4 на ТР № 1/19.02. 2010 год. на ОСГПК на ВКС, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1698/08.07.2014 год., по ч.гр.д.№ 1969/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: