О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 09.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 58 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П. против решение № 145/03.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 313/2014 г. от втори състав на Апелативен съд – В..
Ответниците са оспорили касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е приел, че същия е основателен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в същия смисъл.
Съдът е приел от фактическа страна, че на 17.07.2008 г. ищцата е сключила договор с Д. „С.-У. ****”, по силата на който дружеството е обещало да построи и й продаде описания в договора имот. Постигнато е съгласие относно срока за предаване на владението и относно начина на плащане. Дружеството се е задължило да извърши строителството в срок от двадесет месеца, считано от протокола за определяне на строителна линия и ниво, а прехвърлянето на собствеността е следвало да се извърши след заплащане на цялата продажна цена. Крайният срок за заплащането й е определен – 30 дни след датата на издаване на разрешение за ползване. Въз основа на постигнато между страните съгласие относно съществените условия на договора от 17.07.2008 г., съдът е направил извод за неговата действителност. Въпреки наличието на уговорка между страните прехвърлянето на собствеността да стане след заплащане на цялата продажна цена, с оглед становището на ответниците, че не възразяват договорът да бъде обявен за окончателен, съдът е приел, че правото да се иска обявяване на договора за окончателен е възникнало. Доколкото е допустимо да се извърши сделка за продажба на недвижим имот и тъй като съдебното решение, с което договорът се обявява за окончателен има значението на договор за прехвърляне на недвижим имот, по аналогия съдът е приел, че постановеното по отношение на възбранен имот съдебно решение не би било нищожно – то би било недействително само по отношение на кредитора. Предвид факта, че ищцата е поддържала иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, съдът е приел, че тя не е упражнила правото си да иска развалянето му, като е разполагала с процесуалната възможност да оттегли иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, което би дало основание на съда да се произнесе по евентуалните искове. Това не е сторено, поради което съдът е приел, че иска за обявяване на договора от 17.07.2008 г. за окончателен е основателен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допускането на касационното обжалване. Сочения правен въпрос е „може ли съдът с решението си в производството по чл.чл.362-364 ГПК, вр. чл.19 , ал.3 ЗЗД, да прехвърли право на собственост върху възбранен недвижим имот, при условие, че в рамките на същото производство е предявен евентуален иск за разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот в процес на строителство, поради наличие на наложена възбрана”.
Съдът се е произнесъл по този правен въпрос с решението си, като неговото произнасяне е обосновало и крайните изводи на решаващия съд относно основателността на предявения иск, поради което същия е относим към производството по чл.288 ГПК, относно наличието на предпоставките за допустимостта на касационното обжалване.
В поставения така правен въпрос се съдържат два въпроса – относно задължението на съда да се произнесе по евентуалния иск в случаите, в които е счел главния иск за основателен и въпрос, свързан с процесуалната правна възможност на съда да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, върху който има наложена възбрана, като обезпечителна мярка. По първия въпрос, относно задължението на съда да се произнесе по евентуалния иск в случаите, в които е счел главния иск за основателен, е налице задължителна съдебна практика, съгласно която съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането му – изходът на делото по главния иск (неуважаването му, ако е предявен от същия ищец, уважаването му, ако е предявен като насрещен или обратен от ответника по главния иск). В този смисъл е тълкуването, дадено с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.15 и др., като в тази насока е процедирал и въззивния съд в настоящия случай, поради което, с оглед съобразяването от страна на съда с тази задължителна съдебна практика, както и нейното наличие, водят до липса на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отношение на правната възможност да се обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, върху който има наложена възбрана като обезпечителна мярка, също е налице задължителна съдебна практика, в който е обсъден този въпрос, както и липсва противоречие или неяснота в закона, доколкото разпоредбата на чл.452 ГПК сочи правните последици от сделка с имот, върху който е наложена възбрана по отношение на кредитора, т.е. законът допуска подобна сделка и урежда нейната действителност. Съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 – 453 ГПК – извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната, като в този смисъл е и тълкуването, дадено с ТР №6/2013 г., т.4, на ОСГТК на ВКС. Наличието и по този правен въпрос на съдебна практика, съобразено с въззивното решение, води до липсата на основанието, сочено от касатора относно допустимостта на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба ща следва да се присъдят направените от тях съдебни и деловодни разноски за това производство – в полза на [фирма] сумата 975 лева и в полза на [фирма] – сумата 975 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатеното от тях адвокатско възнаграждение по представените договори за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/03.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 313/2014 г. от втори състав на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА Д. Д. П. съдебен адрес [населено място], адв. А. Г. и адв. Н. Б. да заплати на [фирма] сумата 975 лева и в полза на [фирма] – сумата 975 лева и двете дружества със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.2 адв. П. В., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.