О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 63
гр. София, 10.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.02.2015-две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1794/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. К. срещу решение №346 от 24.02.2014 г. на САС по т.д. №1874/2013., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 22.03.2013 г., постановено по т.д. №54/2012 г. по описа на ОС-Кюстендил , с което дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма]-гр. П. сумите от: 20 000 евро- главница по договор за заем, 510 евро възнаграждение за ползване на заетата сума за периода 21.05.2008 г. -24.04.2009 г.и 510 евро обезщетение за забава за периода: 24.04.2009 г. до 29.02.2012 г., законната лихва върху главницата за периода след предявяване на иска и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр. П. не изпраща отговор на същата .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 24.04.2008 г. е сключен договор за заем, по силата на който дружеството- ищец като заемодател е предоставил на ответното дружество-заемополучател сумата от 20 000 евро срещу задължението на последния да върне сумата в срок до 24.04.2009 г.. Самата сума е следвало да се преведе на заемополучателя в срок от три месеца от подписването на договора за заем. В последния е уговорено месечно възнаграждение за заемодателя-ищец в размер на 1 % от предоставената сума. Съгласно заключението на счетоводната експертиза, прието по делото и неоспорено от страните, сумата по заема е преведена по сметка на дружество [фирма] на 21.05.2008 г. в И. А. Б. АД-клон П. , а получената сума е разходвана за погасяване на банков кредит на дружеството-ответник. От страна на З. Р.-пълномощник на управителя на ответното дружество-заемополучател г-н Монтанте е изтеглена в брой само сумата от 3000 лева за заплащане на застраховка автокаско по банков път. Р. е и едноличен собственик на капитала в дружеството-заемодател [фирма]-гр. П.. Към датата на сключването на договора за заем управителите на двете дружества, съответно Р. и Монтанте са били съпрузи в граждански брак.
На основание изложеното, съдебният състав е приел, че в действителност от съдържанието на издаденото от Монтанте в полза на Р. нотариалнозаверено пълномощно от 25.03.2008 г. не представлява такова по чл.26 ал.1 ТЗ, с оглед на което и така сключеният договор за заем между двете търговски дружества е сключен без представителна власт от страна на ответника-заемополучател [фирма]. С осчетоводяването на получената сума от страна на последния и непротивопоставянето веднага след осчетоводяването на конкретната сделка извършена без представителна власт от страна на самия управител на представляваното по пълномощно дружество-заемодател е изпълнен фактическият състав на чл.301 ТЗ, според която разпоредба, в отношенията между търговци непротивопоставянето веднага е приравнено на потвърждаване на действията без представителна власт. Оттеглянето на самото пълномощно месеци след осчетоводяването на паричната трансакция по заема не представлява противопоставяне от страна на дружеството-заемополучател относно самото сключване на договора за заем. Не е налице и договаряне във вреда на представлявания като основание за нищожност по чл.40 ЗЗД, доколкото такова поведение изобщо не доказва, нито е налице хипотезата на чл.38 ал.1 ЗЗД, доколкото се касае за органно представителство, относно което цитираното правило е неприложимо, съгласно задължителната практика на ВКС-ТР3/2013 на ОСГТК. С оглед изложеното исковете с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са уважени със законните последици.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси следните такива: за възможността търговският пълномощник без изрично учредена представителна власт по чл. 26 ал.2 ТЗ да задължава търговеца по договор за заем, вида на упълномощаването в такъв случай и при липса на договор по чл.27 ТЗ –гражданско или търговско и за правната природа на договора за заем сключен между търговци,но извън предмета им на дейност , с оглед приложението на специалното правило на чл.301 ТЗ..
Твърди, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 , т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси не отговарят на горните критерии и не се явяват обуславящи изхода на спора: по първите два изобщо не формират правораздавателната воля на съда, тъй като последният приема, че сключването на договора за заем категорично е без представителна власт на пълномощника на дружеството-заемополучател, но точно поради това последиците се уреждат по правилото на чл.301 ТЗ. Въпросът, доколко това правило е приложимо в отношенията между търговски дружества-страни по сделката, се разрешава от ясните и непротиворечиви норми, уреждащи законовата презумпция в чл.286 ал.3 ТЗ във връзка с ал.1 на чл.286 ТЗ, относно това, че извършените от търговеца сделки се смятат за свързани с неговото занятие на търговец и уредбата в ал.2 на чл.1 от ТЗ, относно качеството търговец на всяко едно търговско дружество. Следователно по този трети въпрос не е налице основанието за допускане на касация, съгласно т.3 на чл.280 ГПК, поради необосноваване на необходимост от тълкуване на ясни и непротиворечиви законови разпоредби.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №346 от 24.02.2014 г. на САС по т.д. №1874/2013.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.