О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 87
София 12.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6348/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. И. Сънггарян, С. С. Д., Роза П. Д. , Р. Н. К. и М. Н. Д. чрез пълномощника им адв. М.Б. – П. и В. Атанасова Тосан и И. Атанасова Михелфелдер чрез пълномощника им адв. М. И. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1157 от 18.06.2014г. по гр.д.№ 947/2014г.
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие чрез Областния управител на област с административен център [населено място] е подала отговор , в който изразява становище, че касаторите не са поставили материалноправен или процесуалноправен въпрос , който да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради което не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на ч.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е обезсилил решението на Пловдивския районен съд № 247/20.1.2014 г.,постановено по гр.д.№ 6893/2013г., с което е отхвърлен предявеният от П. И. Сънггарян, С. С. Д., Роза П. Д. , Р. Н. К. и М. Н. Д. , В. Атанасова Тосан и И. Атанасова Михелфелдер против Държавата, отрицателен установителен иск за собственост на реална част от недвижим имот 000620 по Картата на възстановената собственост на землището на [населено място] село ,Пловдивска област с площ от 3 576 кв.м, представляващ реална част от имота с обща площ от 4300 кв.м . В. съд е приел, че ищците нямат защитимо право на поддържаното от тях основание – реституция по силата на ЗВСОНИ, конкуриращо с правото на държавата. Съображенията на съда, за да отрече правата на ищците са две групи: на първо място е прието, че представените писмени доказателства – записка за вписване на частен договор за продажба от 1943 г. и констативен нотариален акт № 12/1994г. , издаден по чл.9 ЗВСОНИ не индивидуализират имота в достатъчна степен, за да се приеме, че е идентичен с процесния. На второ място съдът е приел, че този имот е публична държавна собственост и като такъв не подлежи на реституция.
Върховният касационен съд , първо гражданско отделение обсъди доводите на страните във връзка с основанията по чл.280 ал.1 ГПК и намира следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат , че е налице противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – ТР 8/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК без да е посочено кой от изводите на съда не е съобразен с тълкувателното решение, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Отделно от това съдът изрично се е позовал на цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от разясненията в него относно предпоставките за уважаване на отрицателния установителен иск за собственост. Не следва да се обсъждат доводите за противоречие с решение на ВКС № 504 от 29.06.2009г. на ВКС, І г.о. относно правния интерес от провеждане на установителен иск за собственост, защото задължителната сила на това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК е отпаднала с приемането на ТР 8/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. След като противоречивата съдебна практика е уеднаквена с тълкувателно решение, основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК би могло да бъде единствено противоречие с тълкувателното решение, а такова противоречие , както вече се посочи, няма.
Правният въпрос дали при спор за собственост върху реституираният имот, който е бил одържавен по З. , меродавен за изхода на спора относно обема на правото на собственост е моментът на национализацията през 1949 и предходни и последващи одържавяването моменти са неотносими към правния спор, не е обуславящ за делото, защото съдът не е основал решаващите си правни изводи на факта, че липсата на идентичност между одържавения имот и процесния се дължи на завземането на имота от ДЗС, следователно не е налице поддържаното противоречие с решение № 1705 от 6.12.2001 г. по гр. д. № 121/2001 г. на ВКС , IV г. о.
С решение № 134 от 22.05.2013г. по гр.д.№ 51/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че когато основанието за актуване на един имот като държавен е предвидено в нормативен акт, е достатъчно съответната разпоредба да бъде посочена в съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост , за да се приеме, че актът се ползва с материално доказателствена сила. В случая съдът също е приел, че имотът е придобил статут на публична държавна собственост въз основа на юридически акт – Постановление на министерския съвет за предоставяне на имота на министерство на отбраната и секретни приложения към него , посочени в акта за държавна собственост, следователно липсва противоречие между двете решения.
К. поддържат, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са засегнати въпроси във връзка с изводите на съда , че имотът е публична държавна собственост което е пречка за реституцията, но тези изводи са съобразени изцяло с тълкуването на чл.7 ал.4 З., дадено в решение № 391 по гр.д.№ 881/2009г. на ВКС, І г.о. Останалите въпроси в този раздел на изложението само са формулирани, без да е обяснено значението им за спора и без да са мотивирани съобразно тълкуването на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК предпоставките за допускане на касационно обжалване на това основание – непълнота, неяснота или противоречие в закона, необходимост от осъвременяване на съдебната практика или изоставяне на погрешно създадена практика. Ето защо и това основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1157 от 18.06.2014г. по гр.д.№ 947/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: