ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 82
София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01 .2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2327 /2014 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.З, т.l ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гp.
Т. против въззивно определение на Бургаския апелативен съд №
170 от 05.06.2014 год., по ч.т.д.N 141/2014 год., с което е потвърдено разпореждане на Бургаския окръжен съд № 1003 от 16.04.2014 год., по т.д.N48/2014 год. за връщане исковата молба на настоящия частен жалбоподател с вх.N 1271/23.01.2014 год.
против Изпълнителна агенция по горите, със седалище [населено място], в частта и по предявената при условията не евентуалност искова претенция по т.2.3, на осн. чл.129, ал.З, във вр. с ал.2 ГIЖ и за прекратяване на производството по делото в тази му част.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.З ГПК.
Основно частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че с депозираната от него допълнителна искова молба не е отстранил констатирания от съда недостатък на допълнителната му искова молба по т.2.3, така както му е било указано по реда на чл.129, ал.2 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че „основният съдебен извод, който съставлява конфликта между страната и съда е дали в конкретния случай съдът е следвало да приложи нормата на чл.70, ал.З ГПК“ , както и че съдът “ е решил по начин, който счита за незаконосъобразен следните съществени процесуалноправни въпроси“: 1. ,Паричният характер на исковата претенция безусловно ли uзключва прилагането на чл.70, ал.З ГПК, или същата норма следва да се прилага, ако са налице предпоставките, предвидени в нея/ дори и при парична претенция на иска?“; 2. „Следва ли съдът да прекрати делото по ·конкретен иск и да върне исковата молба на осн. чл.127, , ал.l, т.З ГПК, ако са налице предпоставките по чл.70, ал.З ГПК, или следва да продължи производството по делото и да приложи специалната норма на чл.70, ал.З ГПК?“
По отношение на първия от поставените правни въпроси, се поддържа
селективното основание по т.З на чл.280, ал.l ГП:К, „тъй като не е формирана съдебна практика по същия и е възможно противоречивото му разрешаване от съдилищата“, а по отношение на втория – критерия за селекция по т.l на чл.280, ал.l ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.l ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.l ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че въпреки многократното оставяне на исковата молба на [фирма], гр. Т., в частта и относно предявената искова претенция по т.2.3 , без движение с конкретни указания относно уточняването и по основание и размер, нередовността и не е отстранена в определения от съда срок, поради което правилно е приложена процесуалната санкция, предвидена в чл.129, ал.З, във вр. с ал.2 ГПК.
Изложени са съображения, че по силата на чл.127, ал.l, т.З ГПК, във вр. с чл.70, ал.l ГПК в тежест на ищеца е да посочи цената на иска, поради което сами по себе си твърденията на последния, че не разполага с възможност за актуална оценка на процесните имоти е ирелевантна и не може да го освободи от това му задължение, нито да санира недостатъка на исковата му молба. Според въззивната инстанция, обстоятелството, че в разглеждания случай се касае до парична искова претенция разлика между актуалната пазарна стойност на прехвърлените с договора за замяна, сключен между страните недвижими имоти и тази на имот № 67800.30.30., размерът на същата следва да бъде заявен по реда на чл.70, ал.1 ГПК, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 ГПК, а не да бъде установяван едва в хода на делото по реда на чл.70, ал.З ГПК.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, като релевантни за изхода на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1
ГПК, с което основна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на първия от тях е поддържаното селективно основание по т.З на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато при разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, предвид настъпили изменения в законодателството и обществените условия, при което е създадена, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, чрез изясняване на съдържанието им чрез корективно тълкуване Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение въобще не съдържа подобни твърдения, извън липсата на съдебна практика, което освен, че е невярно, е и без значение за приложението на визирания селективен критерий.
Недоказано е и твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика.
По приложението на чл.57 ГПК/ отм./, разпоредба- с възпроизведено в чл.70, ал.З ГПК съдържание, е формирана трайно непротиворечива съдебна практика на ВКС. Същата е в смисъл, че когато за ищеца съществува затруднение да посочи цената на иска в момента на предявяването му, същата се определя приблизително от съда, а след окончателното и определяне се решава и въпросът за държавната такса събира се невнесената, или се връща надвзетата.
В случая тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, който позовавайки се на разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК и на характера на ищцовата претенция, заявена с осъдителния иск по т.2.3 от исковата молба/ допълнена/ е приел, че цената – определима по правилото на чл.69, ал.1, т.l, във вр. с чл.68 ГПК, е могла да бъде посочена без затруднение от ищеца, независимо, че съдът не е обвързан от нея и може да повдига въпроса за цената на иска и служебно най- късно в първото по делото заседание за разглеждането му, в който преклузивен срок въпрос за цената на иска може да постави и ответникът.
Що се касае до доводите на страната относно възможността за несъответствие между указаната от него и действителната цена на иска, то те са ирелевантни, доколкото след изтичането на срока по чл.70, ал.l, изр.2 ГПК посочената от ищеца, или определената от съда цена на иска, се стабилизира и в този см. не подлежи на промяна, освен в хипотезата на чл.214 ГПК.
Отсъствието на визираните в изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК
критерии за селекция – допълнителна предпоставка за достъп до касация, към които чл.274, ал.З ГПК, препраща изключва и основателността на искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
При този изход на делото в касационната инстанция не се присъждат разноски . арг. от чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на
ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд №170 от 05.06.2014 год., по ч.т.д.№ 141/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: