О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София 16.02.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6425/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по т.„Н. Й. В.”, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Е. Й., срещу въззивно решение от 30.07.2014 г. по гр. дело №338/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение №181 от 16.04.2014 г. по гр. дело №314/2014 г. на Кюстендилския районен съд в частите, с които се признава за незаконно уволнението на Г. Й. К., [населено място], отменя се заповед № 502/07.01.2014 г. на Директора на П. „Н. Й. В.”, възстановява се Г. Й. К. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по общообразователен учебен предмет гимназиален етап с преподаване на биология и химия” и е осъдена П. „Н. Й. В.” да заплати на Г. Й. К. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ сума в размер на 2429.33 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 08.01.2014 г. до 10.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ над присъдения размер от 2429,33 лв. и за периода от 11.04.2014 г. до 08.07.2014 г.., като вместо това касаторът е осъден да заплати на Г. Й. К. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ сумата от още 2279.86 лв. и за периода 11.04.2014 г. до 08.07.2014 г. или общо сумата от 4709,16 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за целия процесен период 08.01.2014 г. – 08.07.2014 г. Въззивният съд е приел, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а намаляването на приема на ученици, респективно на броя на учителския персонал е основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа. За да постанови обжалваното решение е стигнал до извода, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е неправилно приложена, в резултат на което е признал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконна, възстановил е служителката на работа и е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225 КТ.
Ответницата по касационната жалба Г. Й. К., [населено място], е заявила становище, в което оспорва допустимостта и основателността и.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправните въпроси представлява ли липсата на учебни часове по определени учебни предмети обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор за учителя, преподаващ тези часове, по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 12 КТ и дължи ли се обезщетение по чл. 225 КТ, когато служителят е работил по трудово правоотношение за процесния период. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 30.07.2014 г. по гр. дело №338/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд. Първият повдигнат от касатора въпрос е правнорелевантен, тъй като обуславя крайното решение на въззивния съд. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него има трайно установена задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 12 КТ е обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор. Това означава, че трябва да има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Липсата на свободна щатна бройка за длъжността, на която е възстановен уволненият работник, не е такава причина. Що се отнася до втория повдигнат въпрос, то той е неотносим, защото въззивният съд е приел, че за процесния период ищцата не е работила по трудово правоотношение при друг работодател.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2014 г. по гр. дело №338/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. г. по т. „Н. Й. В.”, [населено място], да заплати на Г. Й. К., [населено място], 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.