О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 95/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Х. И. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 339 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 416/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Тервелски районен съд от 31.01.2014 г. (допълнено с решение от 27.05.2014 г..) по гр.д.№ 212/ 2013 г. Като краен резултат, с обжалваното решение родителските права, по отношение на детето М. Х. И., родено от брака между касатора и Ц. П. Г., са предоставени на майката Ц. Г.. Определени са личните контакти на Х. Г. с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 до 18.00 часа с преспиване, 20 дни през лятото, 2 дни от Коледните празници и 2 дни от В. празници. Ползването на семейното жилище (апартамент, находящ се в [населено място],[жк], е предоставено на Ц. Г. и детето, където да е местоживеенето на същото, като Х. Г. е осъден да го напусне. Х. Г. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер 100 лв, считано от 15.08.2013 г. Искът за издръжка е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 180 лв и за периода преди 15.08.2013 г. Отхвърлен е и предявения от касатора насрещен иск за предоставяне на родителските права по отношение на детето М., определяне на режим на лични отношения с майка му Ц. Г. и осъждането й да заплаща месечна издръжка.
Въззивното решение е обжалвано в частта, в която е решен въпроса с упражняването на родителските права по отношение на детето М., регламентирането на личните отношения с бащата и осъждането му да заплаща издръжка, ползването на семейното жилище. Ц. Г. не е обжалвала актът на окръжния съд, съответно в останалата част същият следва да се счита влязъл в сила.
Касаторът поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд да събира нови гласни доказателства чрез разпит на свидетел, който страната е могла да посочи пред първата инстанция. Счита, че по този въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГКТК на ВКС.
Ответната по касация страна Ц. П. Г. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Счита, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, а е изложил свои теоретични разсъждения, които нямат връзка със спора .
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да предостави упражняването на родителските права на майката, съдът е изследвал установените по делото обстоятелства, свързани с капацитета на родителите да отглеждат и възпитават роденото от прекратения брак дете. Приел е, че майката има предимство с оглед това, че е полагала основните грижи за детето до този момент, че получава в процеса на отглеждането му помощ от роднини, че осигурява по-здравословни и безопасни условия за отглеждането му. За да приеме тези обстоятелства за установени, съдът се позовал на свидетелските показания, включително събраните при разпита пред въззивния съд на свидетелката Л. Я.. Като посочил ниската възраст на детето (4 години), съдът приел, че предимството на майката по останалите релевантни за интереса на детето показатели обуславя предоставянето на родителските права на нея, като на бащата следва да бъде определен типичен, а не разширен режим на лични отношения.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Свидетелските показания, събрани пред въззивния съд, са за обстоятелства, свързани с интереса на детето да бъде отглеждано и възпитавано от този от бившите съпрузи, който има по-голям родителски капацитет. За интереса на детето съдът следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т.1, когато следи служебно за интереса родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище, въззивният съд не е ограничен от посоченото в жалбата. Той е длъжен дори служебно да събере доказателства за обстоятелствата, релевантни за интереса на детето. Още по-малко в тази хипотеза може да се приеме настъпила преклузия по отношение на възможността страните да сочат и да искат събиране на доказателства за тези обстоятелства, независимо от това, дали са налице предпоставките на чл.266 ал.2 ГПК. Поради това, като е допуснал разпит на свидетел пред себе си, въззивният съд е действал в съответствие, а не с противоречие със задължителната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 339 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 416/ 2014 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: