Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 17.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6846 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ч., А. С. Ч. и С. В. Ч. срещу въззивно решение № 1007 от 23.05.2014 г. по гр.д. № 59 /2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 10 с-в., с което е потвърдено решение от 09.08.2013 г. по гр.д. № 4668 /2009 г. на Софийски градски съд, І г.о., 16 с-в., с което са отхвърлени
· предявените от В. Д. Ч., и А. С. Ч. срещу И. Д. Ч. и Дойка И. Ч. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване, че ищците са собственици и за предаване от ответниците на ищците владението върху недвижим имот – 1 /2 ид.ч. от втори етаж от къща в [населено място], съставляващ самостоятелно жилище – апартамент с площ от 117.30 кв.м. на основание давностно владение от 1993 г., преработване и пристрояване и иск с правно основание чл.74 вр. чл. 72 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата 40 000 лева – половината от стойността на извършени подобрения в процесния имот към 1993 г.;
· предявените от С. В. Ч. срещу И. Д. Ч. и Дойка И. Ч. иск с правно основание чл.108 ЗС за същия имот – 1 /2 ид.ч. от втори етаж от къща в [населено място] на основание приращение, т.к. е собственик на терена;
като жалбоподателите са осъдени за разноски.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещните страни И. Д. Ч. и Дойка И. Ч. в писмен отговор твърдят, че не са налице основанията за допускане нае въззивното решение до касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна следното : През 1968 г. е учредена суперфиция от майката на първия ищец и първия ответник, правото на строеж е реализирано – изградени по един етаж, по-късната смърт на учредителя – през 1979 и отказ от нейното наследство, извършен от първия ответник през 1988 г. нямат значение за правата върху вече построеното. Извършени са и пристройка на втори етаж и надстройка на трети; през 1993 г. двамата ищци прехвърлят на третия ищец терен, сутерен, трети етаж и галерия; на 02.11.1987 г. Ч. е упълномощил брат си В. Ч. да се разпорежда с жилището на втория етаж, което е оттеглил с нотариална покана, връчена на 25.06.2007 г.; през 2007 г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост върху процесния етаж въз основа на реализираното право на строеж и пристройка; .
В. съд е приел следните правни изводи: Според заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) вторият етаж след пристрояване представлява самостоятелен апартамент – разширяване на хол и трапезария по план от 1992 г.; пристройката не може да се отдели като самостоятелен обект, пристрояването е законно, не е обособен нов самостоятелен обект. Правото на собственост върху апартамента не е част от наследственото имущество – отказът от наследство е без значение за правото на собственост на втория етаж, т.к. ответниците са придобили втория етаж в съпружеска имуществена общност (с.и.о.) в резултат на реализирано право на строеж върху чужда земя – по силата на сделка приживе и с.и.о., а не по силата на наследствено правоприемство. За пристроеното към втория етаж следва да се приложи правилото на чл.97 ЗС – присъединяване на част към главна вещ. Поради реализираното от ответниците право на строеж е неоснователно твърдението за придобиване на пристроеното към втория етаж по приращение. Ищците не са доказали, че са владели от 1992 г. втория етаж спокойно и необезпокоявано, като са противопоставили своето намерение да придобият имота на владението на ответниците – през 1987 г. първият ответник е дал на брат си – първия ищец пълномощно за процесния втори етаж, което е оттеглено през 2007 г. Първите двама ищци нямат титул за собственост, за да е приложима по отношение на тях кратката 5 – годишна давност Ответниците са упражнявали фактическа власт непрекъснато, като са демонстрирали правата си през различни периоди от време (чл.83 ЗС). Ищците са направили подобрения, но липсват доказателства, поради което претенцията им е неоснователна
Като правни въпроси жалбоподателите извеждат въпроси, които могат да бъдат групирани както следва:
Може ли без обсъждане, мотивиране на смисъла на доказателствата и оттук фактите, за които жалбоподателите препращат към различни места в касационната си жалба, съдът да постанови своя съдебен акт в противоречие със съществуващата практика;
Може ли в нарушение на материалноправни разпоредби, за които жалбоподателите препращат към различни места в касационната жалба, съдът да приема различни изводи, за което твърдят, че е допуснато противоречие с т.1 от ТР 1 /2010 г. (за касационното обжалване, с което е прието какъв е правният въпрос от значение за конкретно дело);
Може ли мотивите да си противоречат, да са абсолютно неразбираеми, да противоречат на правилата на формалната логика;
Не следва ли съдът да разрешава делата според точния смисъл на закона, т.е. по закон;
Изведени са и разновидности на горните въпроси.
Настоящият състав намира, че няма съмнение за валидността и допустимостта на обжалваното решение, т.е. няма такова основание за допускане на касационно обжалване(съгласно приетото в т.1 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Доколкото в тези въпроси се съдържат правни въпроси по смисъла на приетото в т.1 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС: дали въззивният съд следва да мотивира решението си, като обсъжда наведените от въззивните жалбоподатели доводи за неправилност на първоинстанционното решение и за основателността на исковете им (и доводите на ответниците по жалбата) и да отразява преценката си за доказателствата, фактическите си констатации и правните си изводи, въпросите са обуславящи, но видно от изложеното за мотивите към въззивното решение, не са разрешени както твърдят жалбоподателите, а по обратния начин – в съответствие с установената практикавъззивният съд е изложил мотиви към решението си, в които е обсъдил доводите на страните, и въз основа на преценка на доказателствата по делото е изложил фактически и правни изводи за основателността на въззивните жалби и за основателността на исковете.
Доколкото изведените въпроси са за това дали въззивният съд не е допуснал различни процесуални нарушения, различни прояви на необоснованост и различни нарушения на материалния закон, които да се отразяват на правилността на решението, настоящият състав намира, че тези въпроси представляват доводи за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, а не правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и на приетото в т.1 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС. Такива доводи не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, което е такова по чл.288 ГПК, а доколкото бъде допуснато касационно обжалване.
Жалбоподателите не са извели правни въпроси, които да са обусловили посочените по-горе правни изводи на въззивния съд и не са посочили съдебни решения, в които обуславящите въпроси да са разрешени в противоречие с разрешенията на въззивния съд поради което не могат да бъдат приети твърденията им, че са налице предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав приема крайния извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни са поискали присъждането на разноски, но не са представили списък на разноски, нито доказателства за извършени разноски, поради което искането им е неоснователно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1007 от 23.05.2014 г. по гр.д. № 59 /2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о. 10 с-в..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.