4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 17.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 168 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. С. против решение № 1036/28.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 267/2014 г. от 7-ми състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200 ЗЗД, като е счел същия за неоснователен. Съдът е обсъдил твърдението на ищеца, че с ответника са били в договорни отношения за покупко-продажба на стоки, които са били негова собственост. Ищецът е твърдял, че на 20 и 21 януари 1993 година управителят на ответното дружество е посетил склада му, като е получил от управителя стоки, както следва: осемнадесет хладилника на стойност 8 640.00 лева, сто петдесет и осем броя двойни чаршафи на обща стойност 3 792.00 лева, двадесет и седем китайски сервиза на обща стойност 2 430.00 лева, четири немски кухненски комбайна на обща стойност от 480.00 лева, единадесет електрически алпака тенджери на обща стойност 440.00 лева, четири машини за вафли на обща стойност 280.00 лева, седем електрически кафемелачки на обща стойност от 420.00 лева, петдесет и три китайски термоси от два литра на обща стойност 945.00 лева, сто и три китайски термоси от 0.860 литра на обща стойност 1 030.00 лева, шест телефона с бутонно набиране на обща стойност 360.00 лева и петдесет и седем памучни ризи с дълъг ръкав на обща стойност 1 710.00 лева. Като доказателство за това с исковата молба ищецът е представил разписки от 20.01.1993 година и от 21.01.1993 година, в които са вписани посочените по-горе стоки като вид и бройки. В същите е отбелязано, че са получени от И. Н. Д. за [фирма]. В. съд е направил констатация, че липсва отбелязване обаче на лицето или търговското дружество, от което са получени тези стоки, поради което е направил извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че същите са били предадени на ответника или негов представител. Съдът е приел, че представените разписки не са ценни книги, поради което само обстоятелството, че същите се намират в държане на ищеца не е достатъчно, за да се приеме, че той е лицето, което е предало стоките на ответното дружество. Такава презумпция не е установена от закона, както е при ценните книги на приносител, поради което фактът на предаването на стоките от страна на ищеца или негов представител не може да бъде приет за доказан. Съдът е приел, че не може да се приеме като доказателство в тази насока писменото обяснение от 15.10.2 002 година, намиращо се на лист 175-ти от делото, тъй като същото сочи на доказателство, което трябва да бъде събрано по реда на чл. 163 и следващите от ГПК, тъй като действащият закон не е уредил декларативните и писмените свидетелски показания, а ищеца не е ангажирал лицето в качеството му на свидетел в производството, а наред с това не е посочил и доказателства, че изслушването му в сегашното производство е невъзможно или съществено затруднено. Освен изложеното, съдът е приел, че представените разписки установяват само факта на получаване на стоките, но не и отношенията между страните по повод на които е извършено предаването им, като е приел , че в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответното дружество е бил сключен договор за покупко-продажба на посочените по-горе стоки, в изпълнение на който той е предал същите на търговското дружество. Сключването на такъв договор не може да бъде извлечено само от разписките, а и не може да бъде прието за установено с посоченото по-горе обяснение, като доказателства в тази насока не се съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел. Представените три платежни нареждания от 17.02.1 993 година, за суми в общ размер на 8 853.00 лева също не установяват съществуването на твърдението от ищеца отношения между него и ответника. Същите сочат само на съществуващи между трети лица правоотношения, но не и между страните по делото. Съдът е приел на следващо място, че не са доказателство за твърденията на жалбоподателя постановление от 02.06.2 003 година, по пр. пр. № 8 322/2 001 година по описа на Софийска районна прокуратура, постановление от 05.01.2 004 година по пр. пр. 4 499/2 003 година по описа на Софийска градска прокуратура и постановление от 28.06.2 004 година по пр. пр. № 13 028/2 004 година по описа на Върховна касационна прокуратура, тъй като те установяват е сезиране на органите на прокуратурата за евентуално извършено престъпление, както и това че по повод на това сезиране е извършвана проверка и окончателния резултат от същата. Тези постановления обаче не могат да служат за установяване на отношенията между страните в гражданското производство.
Въз основа на горното, състава на апелативния съд е приел за недоказано твърдението на ищеца за наличие на облигационни правоотношения между страните по договор за продажба на стоки, като е счел на това основание за неоснователен предявения главен иск за присъждане на сумата по претендираната главница, както и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава.
В т.н. изложение на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, който да е разрешен при наличието на кое да е от касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е обсъдил и ценил доказателствата по делото, установяващи според касатора получаването на вещите от физическото лице И. Д. в кацеството му на представител на дружеството [фирма]. По-нататък в изложението се излагат доводи, според които решението на съда е необосновано и неправилно, поради неправилното приложение на материалния закон. Въпреки дадената възможност на касатора, правен въпрос не е поставен пред касационната инстанция и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията на касатора в изложението на касационните основания се свеждат до оплаквания за необоснованост на съдебното решение, чието касиране се иска, като следва да се отбележи, че необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а преценката на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка следва да се извърши едва след като са налице основания за допустимост на касационното обжалване, посочени от касатора и в съответствие с нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на правен въпрос, относим към производството по чл.288 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, като представените съдебни решения не следва да се обсъждат като съдебна практика, доколкото липсата на правен въпрос води и до липса на противоречие по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1036/28.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 267/2014 г. от 7-ми състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.