5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 17.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 156 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. на МВР – М. против решение от 28.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 252/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел за установено, че ищцата е заемала длъжността „системен оператор” Администрация в РУП-Л. към ОД на МВР-М., като със заповед № З-519/12.03.2014 година на Директор на ОД МВР-М., трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 12.03.2014 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 от Кодекса на труда – поради съкращение в щата. Съдът е приел за установено, че е налице съкращение в щата на страна. Приел е за установено също така по безспорен начин, че преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата работодателят е извършил подбор : Стартирана е процедура по чл. 130а от КТ – консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, като преди началото работодателят им е предоставил писмена информация съгласно чл. 130а, ал. 2 от КТ – писмо от 11.12.2013 г. и е изпратил копие от нея на „Бюро по труда” – М., местното поделение на Агенцията по заетостта- М., проведени били няколко консултации с представители на работодателя и представителите на синдикалните организации, като за проведените срещи от процедурата по консултиране е изготвен протокол от 18.12.2013 г., в който са обобщени резултатите от същите и са договорени критериите и съответните показатели при извършване на подбора. Във връзка с подготвяната процедура по подбор на осн. чл. 329 от КТ, директора на ОДМВР е поканил председателите на местните структури на синдикалните организации да посочат техни представители, които да бъдат включени в комисията за извършване на подбора. Такива са посочени и впоследствие включени в състава на комисията. Издадена е заповед от 06.01.2014 година на ВНД директора на ОДМВР, с която са определени лицата, работещи по трудово правоотношение, които ще участват в подбора – общо 47 лица, заемащи длъжността „системен оператор” и е назначена комисия за извършване на подбора, в която са включени както началниците на структурните звена, в които ще бъде извършван подбор, така и посочените от синдикалните организации за участие в тази комисия техни представители, като заповедта е доведена до знанието на заинтересованите лица. В протокол рег. № 962/10.01.2014 г. от проведено заседание на горепосочената комисия е обявена методика за оценяване на включените в процедура по подбор служители от ОДМВР съгласно критериите и показателите, съгласувани с представители на синдикалните организации, като на 14.01.2014 год. е извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ, за което е съставен протокол. Ищцата е получила една от най-ниските оценки – 15,3 съгласно приетата методика за оценяване на служителите, поради което е предложена от комисията за съкращаване.
Спорен по делото пред първоинстан.ионния съд и въззивния съд е бил въпросът за законосъобразността на извършения подбор и спазването на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ. Съдът е приел, че преценката на работодателя кой от служителите има по–висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като предмет на съдебната проверка е законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ. Съдът е отчел установеното в съдебната практика, че подбора е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/, като тази преценка следва да се извършва именно по критериите, установени закона и не може да се изчерпи само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а следва да обхване проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Съдът е приел, че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора, като формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Съдът е приел, че по делото не е установено съотстветствие на приетите от работодателя оценки на заемащите длъжността с действителното ниво на изпълнение на възложената работа. Този свой извод, въззивния съд е мотивирал с фактите по делото, а именно, че при формиране на оценките на участвалите в подбора служители- системни оператори не са допуснати математически грешки, че оценката на въззивницата от 15.3 точки като цифрово изражение представлява сбор от точките при съобразяване тежестта на показателите, утвърдени от работодателя , като един от тях е с най-голяма тежест, а това е последната годишна оценка на служителя за срочно , количествено и качествено изпълнение на работата, като по този показател жалбоподателката е получила оценка „2” , носеща й пет точки, докато по-голямата част от останалите служители, участващи в подбора, са получили 20 или 25 точки от такава годишна оценка. Съдът е приел, че тази оценка е дадена от началника на РУП-Л., а мотивите, които са изложени, са свързани с твърдения за допуснати пропуски от ищцата, липса на стермеж за усъвършенстване и др. Тези изводи обаче на прекия ръководител на ищцата, който е изслушан и като свидетел по делото, съдът е приел, че не кореспондират на събраните в хода на производството по делото доказателства – по делото липсват каквито и да е обективни данни, от които да е видно, че ищцата е допускала пропуски в работата си; напротив, съдът е приел, че по делото са налице доказателства за голям обем на извършената от нея работа , липса на дисциплинарни наказания, дори наличие на писмена похвала за извършена работа. Предвид тези съображения въззивният съд е приел, че по делото не е установена обоснованост на получената от ищцата оценка на нивото на изпълнение на възложената й работа, като на това основание е приел, че проведения от работодателя подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен и е уважил предявените обективно съединени искове. Съдът е приел също така, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, тъй като ищцата е била секретар на синдикалната организация на Националния синдикат на гражданската администрация /НСГА/- М.- ОД на МВР-М. и следователно се ползва от закрилата, предвидена в горепосочения законов текст, като съгласие е дадено от УС на НСГА , но същото не е безусловно, не е категорично, а е дадено единствено с оглед на обстоятелството, че работодателят е предложил на ищцата друга вакантна длъжност, на която да бъде назначена след прекратяването на трудовото й правоотношение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по тях – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия сочен от касатора правен въпрос е свързан с възможността на съда по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да замести оценката на прекия ръководител на служителя по показателя за срочно, количествено и качествено изпълнение на работата по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” при извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ, без да е налице доказана злоупотреба с право от страна на работодателя.
Съдът не е заместил оценката на прекия ръководител на ищеца по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ във връзка с показателя за срочно, количествено и качествено изпълнение на работата по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” при извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ, а е приел, че доказателствата в процеса относно законността на извършения подбор не водят до извод за съответствие на поставената оценка със събраните доказателства за това, а безспорно съдебната практика, в т.ч. и задължителната такава е в насока, че при оспорване законосъобразността на извършения от работодателя подбор по чл.329, ал.1 КТ, в негова тежест е да установи обосноваността на поставените оценки. В тази смисъл е тълкуването, дадено и с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Тъй като приетото от правна страна от въззивния съд по този правен въпрос съответствува на задължителната практика на ВКС, не е налице и соченото като касационно основание противоречие.
Останалите два правни въпроса са свързани с възможността да се даде предварително съгласие по чл.333, ал.3 КТ под условие от страна на синдикалната организация, както колко от секретарите /ако са повече от един/, се ползуват от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Действително има произнасяне в правните изводи на съда относно така поставените правни въпроси, но решаващия извод на съда относно приетото от него за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение не е наличието на закрила по чл.333 КТ, а липса на законосъобразен подбор, поради което произнасянето по така поставените правни въпроси не е обосновало крайните изводи на съда относно основателността на предявените искове, следователно тяхното обсъждане е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
С представения по делото отговор на касационната жалба, макар да е приложен договор за правна защита и съдействие, не се прави искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 252/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.