О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София,19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 482 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ОБЩИНА ЗЛАТИЦА против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1836 от 10.10.2013 год., по в.т.д.№ 1553/2013 год., в частта, с която след отмяна на решение № 9 от 22.01.2013 год., по т.д.№ 152/2011 год. на Софийски окръжен съд, са уважени предявените от ТД [фирма] срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.79, ал.1, изр.2 ЗЗД и по чл.87д, ал.10 ППЗГ за сумите: 60 085 лв., обезщетение за неизпълнение на задълженията по договор за покупко- продажба на дървесина на корен от 25.09.2006 год., формирано от разликата между заплатената и реално добита дървесина, ведно със законната лихва, начиная от 18.04.2011 год. до окончателното и изплащане, 2 500 лева, представляваща внесена от дружеството гаранция за изпълнение на договор от 25.09.2006 год. за покупко- продажба на дървесина на корен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2011 год. до окончателното и изплащане и деловодните разноски по делото – 3 754.10 лв. държавна такса и 3 400 лв. адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право, а именно: 1.”Допустимо ли е волята на страните да бъде тълкувана разширително, като се приеме от решаващия съд, че всеки подписан документ, нямащ характер на допълнително споразумание, добавя или изменя клаузи в сключения договор?”; 2. „При условие, че страните изрично са предвидили взаимнообвързващ ред за изменение на договор – чрез подписване на допълнителни споразумения и са сключили повече от едно такова допълнително споразумение, допустимо ли е съдът да тълкува разширително волята им, като приема, че по друг начин се стига до изменение на клаузи в сключения договор?” и 3. „ Допустимо ли е неизпълнение на договор да се обосновава с неизпълнение на задължение, обективирано в извън договорен документ, при условие, че в същия извън договорен документ страните приемат, че ще се сключи допълнително споразумение, по който начин изрично се съгласяват, че подписваният документ няма характер на такова?”.
Противоречието със задължителната съдебна практика по поставените материалноправни въпроси касаторът е обосновал с дадените в решение № 167 от 26.01.2012 год., по т.д.№ 666/2010 год. на І т.о. и решение № 311 от 20.06.2011 год., по т.д. № 1126/2010 год. на ІV г.о., двете, постановени по реда на чл.290 ГПК, задължителни, за съдилищата в страната, разрешения относно приложението на чл.20 ЗЗД и за начина , по който следва да бъдат тълкувани договорно установените права и задължения и за правната същност на договорното неизпълнение.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искането за достъп до касация, като при условията на евентуалност са наведени и доводи срещу оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника по сключен между страните договор за покупко- продажба на дървесина на корен от 25.09.2006 год. и допълнителни споразумения по него, изразяващо се в неизготвяне на план – извлечение за промяна във вида на сечта в подотдел 417”г” на територията на Общински горски фонд, [община], поради което е налице основание за ангажиране на договорната му отговорност за обезвреда. При обосноваване на изградения правен извод за наличие на предпоставките на чл. 79, ал.1, изр.2 ЗЗД, обуславящи основателност на претендираното от ищеца обезщетение, формирано от разликата между заплатената от него и реално добита дървесина въззивният съд се е позовал на постигнато между страните съгласие, което обективирано в двустранно подписан протокол от 16.09.2008 год., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, притежава правната характеристика на допълнително споразумение – неразделна част от процесния договор.
С оглед възникналия спор относно неговото съдържание и значението му за задълженията на съконтрахентите решаващият състав на въззивната инстанция е подложил на тълкуване клаузите на сключената сделка поотделно и в тяхната взаимна връзка и въз основа на него е преценил като неоснователно възражението на ответника, че подписаният между страните протокол от 16.09.2008 год. не е част от договорените, като възможност, допълнителни споразумения между страните, поради което е и ирелевантен за изпълнението на поети от задължения, а вписаното в него има само пожелателен характер. Заявената в обективно съединяване искова претенция по чл.87д, ал.10 ППЗГ е счетена за основателна, по съображения, че предоставеният с договора обект – подотдел 471г на територията на Общински горски фонд, [община] не е изработен изцяло, т.е. поетото от купувача задължение не е изпълнено, но единствено поради виновното поведение на ответника и следователно предвидените от законодателя условия за освобождаване на внесената по реда на ППЗГ гаранция са осъществени и същата подлежи на връщане обратно на вносителя и.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси нямат характеристика на значими правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че отговорите им са обусловени от конкретните факти и обстоятелства по възникналия между страните правен спор, означава, че те не се отнасят до тълкуване на определена правна разпоредба, с оглед на съдържащата се в нея общозадължителна правна норма, каквато е целта на създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол. Всъщност, под формата на правни въпроси, касаторът е въвел оплакванията си за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, поддържани и в касационната жалба – твърдение за разширително тълкуване на договора и за възприемане на двустранно подписания между страните протокол за споразумение, предвидено като форма за неговото последващо изменение от съконтрахентите, в несъответствие с доказателствения материал по делото, т.е. обективираната в приложения частен диспозитивен документ воля на съконтрахентите, които дори и да са евентуално основателни са ирелевантни за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Правилността на преценката на въззивния съд относно конкретно приетите за установени факти по делото и приложения към тях материален закон е относима към основанията за касационно обжалване, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Но дори и да се възприеме тезата на касатора, че формулираните в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, относими към приложението на чл.20 ЗЗД, са релевантни за постановения краен правен резултат, то недоказано е визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В пълно съгласие с приложената с касационната жалба задължителна практика на касационната инстанция, материализирана в решение № 311/20.06.2011 год., по гр.д.№ 1126/2010 год. на ІV г.о. на ВКС, според която неизпълнението на договора се основава на неговите клаузи и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, въззивният съд е счел, че неизправността на ответника е виновна и се основава на клаузите на процесния договор за покупко – продажба, част от поетите от последния задължения по който са и тези, обективирани в двустранно подписан от съконтрахентите протокол от 16.09.2008 год., възприет за отговарящ на уговорената между тях форма на изменението му – допълнително споразумение.
Не е в противоречие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, обективирана в цитираното от касатора решение № 167 от 26.01.2012 год., по т.д.№ 666/2010 год. на І т.о. и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 318/14.07.2011 год., по гр.д.№ 182/2010 год. на ІV г.о., възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, свързано с приложението на чл.20 ЗЗД. Тази практика е в смисъл, че на тълкуване подлежи само неясната договорна клауза, по която е налице спор между страните, или когато е налице съмнение или двусмислие в същата, като съдът при тази своя дейност се съобразява с изявената, а не с предполагаема воля на страните и не може да подменя нейното съдържание. В случая въззивният съд е счел, че с оглед възникналия между страните спор относно правната природа на двустранно подписания помежду им протокол от 16.09.2008 год., относимостта на съдържащите се в същия допълнителни уговорки към задълженията на ответника и връзката му със сключения договор за продажба на дървесина на корен, следва да бъде издиране общата воля на съконтрахентите, която е неясна. Затова, тълкувайки отделните договорни клаузи, както и уговорките в допълнително подписания протокол, във вр. една с друга и с оглед смисъла, който произтича от цялата възникнала договорна връзка между страните, целта на самия договор и на обективираната в допълнителния протокол обща воля за продължаването му,съставът на Софийски апелативен съд е приел, че процесният частен писмен документ има характеристика на допълнително споразумение към вече сключената чрез търг покупко- продажба и обвързва страните с посочените в него задължения.
Що се касае до обосноваността на изградените въз основа на извършеното тълкуване, правни изводи, в каквато насока са и доводите на касатора, то този въпрос, като относим към основанията за касационно обжалване, въведени с чл.281, т.3 ГПК, както се посочи и по- горе, не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е аргументирано извън възпроизвеждане на законовия му текст, поради което според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде обсъждано.
Ответната по касационната жалба страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е претендирала деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 2000 лв., реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно граждански договор от 30.01.2014 год., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК към настоящия момент.
Мотивиран от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1836 от 10.10.2013 год., по в.т.д.№ 1553/2013 год. по касационната жалба на ОБЩИНА ЗЛАТИЦА, с вх.№ 12 506/14.11.2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: