Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 20.02. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 763 /2015 г.
Производство по чл.274,ал.3 вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Т. срещу определение № 847 от 19.12.2014 г. по възз. ч. гр.д. № 621 /2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 27.11.2014 г. по гр.д. № 2629 /2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност и е изпратено на Варненския районен съд на основание чл.104,т.4 ГПК вр. чл.118,ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска допускане на касационното му обжалване и неговата отмяна.
Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има правен интерес да обжалва при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, срещу определение, постановено от въззивен съд, не е налице изключението по чл.274,ал.4 ГПК и частната жалба е редовна.
За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че ищецът Н. М. Т. е предявил срещу юридическо лице със седалище в Л. иск за заплащане на 80 000 щ.д. обезщетение за трайна неработоспособност, уговорено в индивидуален моряшки трудов договор за наемане на работа и т.4 от Стандартни условия на работодателя, неразделна част от договора, както и обезщетение за забава в размер на 28 920.06 щ.д. с посочен период от време, както и законна лихва от датата на исковата молба. окръжният съд е основал определението си на чл. 104,т.4 ГПК. В случая спорът е трудов съгласно разпоредбата на чл.357 КТ, т.к. има за предмет заплащането на уговорено в трудов договор обезщетение за трайна неработоспособност. Характерът на договора като трудов не се определя само от неговото наименование „моряшки трудов договор”, но и от цялото му съдържание – престиране на работна сила за посочен период от време, с посочено работно място, длъжност, работно време, работна заплата, допълнително възнаграждение и т.н. Определящ за квалифициране на спора като трудов е юридическият факт, послужил като основание за получаване на сумата, който в случая е трудовият договор (съдът се е позовал на определение № 190 /22.04.13 по ч.гр.д. 1988 /2013 г. на ВКС, І г.о.). А доколкото ищецът е отнесъл спора за разглеждане пред български съд, въпросът на кое от съдилищата той е родово подсъден, следва да се определи в съответствие с българския процесуален закон. Доводите за приложимост на чуждо материално право биха имали отношение при разглеждане на спора по същество и не касаят родовата подсъдност.
Частният жалбоподател извежда правния въпрос : трудовоправен ли е спор по смисъла на чл.357 КТ, който не попада в хипотезите на разпоредбата на чл.10 КТ, и приложима ли е специалната подсъдност по чл.104,т.4 ГПК към такъв спор. Частният жалбоподател твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Разпоредбата на чл.10 КТ урежда по кои трудови правоотношения на български граждани (по които страни са български граждани) се прилага КТ и по кои не се прилага.
Първата част от въпроса е за това дали правен спор, по който не се прилагат материалноправните разпоредби на КТ, е трудовоправен по смисъла на чл.357 КТ.
Материалноправният въпрос дали по един трудов спор (който българският съд е определил като такъв) се прилага или не се прилага КТ, не е обуславящ.
В. съд е приел, че въпросът за родовата подсъдност е процесуалноправен и следва да се определи в съответствие с българския процесуален закон и че приложимото правило е това на чл.104,т.4 ГПК, а не в съответствие с това дали по спора е приложимо българското трудово право или чуждо материално трудово право. Т.е. обуславящият въпрос е свързан с тълкуването на правилото на чл.104,т.4 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.104,т.4 ГПК е ясна. Критерий за родовата подсъдност е родът (предметът) на делото. А доколкото в съдържанието на разпоредбата се съдържа изразът (терминът) „трудови спорове” (както в други разпоредби на ГПК се съдържат изразите „трудови правоотношения” и „трудови дела”), то съгласно правилото на чл.46 ЗНА, неговият смисъл следва да се тълкува според съдържанието му в българското законодателство, а то е определено в чл.357 КТ. Към това може да се добави и че разпоредбата на чл.10 КТ, на която се позовава частният жалбоподател също определя като трудови и двете групи правоотношения (по които се прилага и по които не се прилага КТ).
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 847 от 19.12.2014 г. по възз. ч. гр.д. № 621 /2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.