О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 371/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. Щ. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 227 от 02.10.2014 г. по гр.д.№ 252/ 2014 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 3870/ 2013 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето Ф. Я. Ч., родено на 21.11.2011 г., е предоставено на майката В. Щ. Б., като са определени следните мерки на лични отношения между бащата Я. Ф. Ч. и детето Ф. Я. Ч.: всяка трета и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, 24 – 26 декември през всяка нечетна година от 08.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; 31 декември – 01 януари през всяка четна година от 08.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, първите два дни от В. празници от 08.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Я. Ф. Ч. е осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер 130 лв, считано от датата на влизане на решението в сила, със законната лихва върху всяко забавено плащане.
Жалбоподателката поддържа, че са налице всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК по следните материалноправни въпроси: кои обстоятелства са от значение при определяне на режима на личен контакт между малолетно дете и родителят, който не упражнява родителските права; какво е значението на различното местоживеене на двамата за определяне на този режим; каква е нормалната минимална възраст за определяне на режим с преспиване на детето при родителя, който не упражнява родителските права и длъжен ли е съдът да съобрази възрастта на детето при определяне на режима; кои са критериите за определяне интереса на детето при регламентиране на режима на лични отношения между него и родителят, който не упражнява родителските права.
Ответната страна Я. Ф. Ч. оспорва жалбата като поддържа, че жалбоподателката всъщност излага доводи за неправилност на съдебното решение, а не формулира основания за допускането му до касационен контрол. Евентуално развива съображения, че по поставените правни проблеми в изложението практиката е установена и съобразена от въззивния съд при постановяване на съдебния му акт.
ВКС намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да определен режим на лични отношения между бащата и детето, съдът по същество посочил, че се ръководи изцяло от интересите на детето. Установил е, че и двамата родители имат нужния капацитет да отглеждат и възпитават детето и че то е свързано емоционално с всеки от тях, макар че след фактическата раздяла между съпрузите е отглеждано само от майката и нейните роднини, а контактите с бащата са били спорадични. Съдът посочил, че съобразява възрастта на детето (3 години) и обстоятелството, че родителите живеят понастоящем в различни населени места (майката в С., бащата в С.). Съобразил е също служебната ангажираност на бащата през първите две седмици от всеки календарен месец, която е пречка през този период да контактува със сина си. Обсъдил е възраженията на майката, че детето е на твърде ниска възраст за да може да издържи на пътуване от С. до С. два пъти месечно и да преспива при баща си, но ги е отхвърли като неоснователни. Позовал се е на заключението на психологичната експертиза, което набляга на качеството на контактите и е приел, че ако се осъществяват по местоживеене на детето, това ще е най-вече в детски центрове или паркове (поради естеството на отношенията между бившите съпрузи, срещите в дома на майката не са възможни). Детето е на възраст, при която е невъзможно да издържи без преобличане, хранене, спане в продължение на цял ден извън дома си. Освен това не е в негов интерес контактите да се осъществяват само навън, а не в спокойна домашна обстановка в жилището на бащата и разширеното семейство. Детето е във възраст, в която се нуждае от сигурност и спокойствие и именно това трябва да бъде съобразено при даване възможност да преспива в жилището на баща си, без оглед неудобствата от пътуването.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от жалбоподателката въпроси обуславт въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, по тях няма противоречива практика, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т.4, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането ими или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по формулираните материалноправни въпроси има установена практика (включително цитираната от жалбоподателката в изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК), за която не са налице основания нито за промяна, нито за оъсверемянаване. Обстоятелствата, които са от значение при определяне на режима на личен контакт между малолетно дете и родителят, който не упражнява родителските права, са същите, които са от значение и при решаване на въпроса кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права при невъзможност за съвместното им осъществяване. Тези обстоятелства са посочени неизчерпателно още с ППВС № 1/ 1974 г., ръководните указания по което запазват значението си и при СК от 1985 г. (отм.), и при действащия СК. С оглед особеностите на всеки конкретен случай, могат да са налице и други факти, които да мотивират съда при вземане на решение какви мерки на лични отношения между детето и неупражняващият родителските права родител да бъдат определени. Те трябва да бъдат взети предвид и обсъдени в съвкупност с останалите релевантни обстоятелства, като съдът мотивира решението си със значението на всеки от установените факти поотделно и в съвкупност с останалите. При вземане на решение съдът се ръководи само от интересите на детето, като критериите, които определят този интерес, са дефинирани в пар.1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Именно с оглед така изведеният интерес на детето трябва да бъдат обсъдени установените релевантни относно мерките на лични отношения обстоятелства. Различното местоживеене на неупражняващият родителските права родител и детето е обстоятелство, което е от значение при определяне на мерките за лични отношения, но то не предполага във всеки един случай тези мерки да се осъществяват в местоживеенето на детето, тъй като може да е в интерес на последното контактите да се упражняват в домашна обстановка, по местоживеенето на родителя. Това зависи от спецификата на конкретния случай (решение № 480/ 06.07.2010 г. по гр.д.№ 4313/ 2008 г., ІІІ г.о., ВКС). Пак по тези причини не може да се определи отнапред нормалната минимална възраст за определяне на режим с преспиване на детето при родителя, който не упражнява родителските права, тъй като във всеки конкретен случай са налице уникални обстоятелства, които съдът трябва да съобрази. Съдът е длъжен да съобрази и възрастта на детето като факт, релевантен при определянето на мерките, при които то ще осъществява отношения с неупражняващият родителските права родител, но и този факт няма отнапред определено значение, вън от съвкупността релевантни обстоятелства по конкретното дело.
Така установената практика е съобразена при постановяване на въззивното решение. Не е налице противоречие между дадените в него правни разрешения и представените от жалбоподателката решение № 525/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1325/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС и решение № 385/ 23.01.2014 г. по гр.д.№ 2537/ 2013 г., ІV г.о., ВКС. В цитираните актове е обективирано обвързващо тълкуване, според което при определяне мерките на лични отношения съдът се ръководи в най-пълна степен от интереса на детето; чрез постановените марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители; когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето честото пътуване и смяна на обичайните условия на живот. Това тълкуване е съобразено при постановяване на обжалваното решение, като съдът е изложил мотиви по всички посочени от страната релевантни обстоятелства. Пътуването на детето два пъти в месеца до населеното място на родителя не е счетено за прекалено често (с такава честота на пътуванията е и режимът, определен в цитираното от жалбоподателката решение № 385/ 23.01.2014 г. по гр.д.№ 2537/ 2013 г., ІV г.о., ВКС) и без вероятност за лошо отражение върху неговото благополучие. Въззивният съд е съобразил всички релевантни според посочената практика обстоятелства, а дали преценката му е правилна, не е обект на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Що се касае до представеното решение № 279/ 07.09.2011 г. по гр.д.№ 1384/ 2010 г., ІV г.о., ВКС, то е постановено по правния въпрос допустимо ли е определянето не на един, а на три режима на лични контакти с малолетно дете за различни периоди. Такъв въпрос в обжалвания въззивен акт не разрешаван и не може да става въпрос за противоречие с практиката на ВКС. Казуалното тълкуване, което не е дадено в отговор на правен въпрос по чл.290 ГПК, не обвръзва останалите съдилища, независимо, че е направено в производство по разглеждане на касационна жалба по същество. Следва да се отбележи също, че и казуалното тълкуване в посоченото решение на ВКС, не противоречи на правните разрешения в обжалваното.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 227 от 02.10.2014 г. по гр.д.№ 252/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: