О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 124
София 05.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6825/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. А. Н. чрез пълномощника си адв. Б.Д. е обжалвал въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 208 от 17.07.2014г. по гр.д.№ 295/2014г.
С това решение Ловешкият окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] от № 55 от 17.03.2014г. по гр.д.№ 989/2013г. , с което на основание чл.537,ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № 198, по нот.дело № 159/2006 година на нотариус Д. К. с район на действие – Районен съд – [населено място], с който Н. А. Н. е признат за собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба, чрез обстоятелствена проверка и вместо него е постановил друго решение, с което е отменил посочения нотариален акт за ? – една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор № 53707.502.395 по КККР на [населено място], както и за сградите в този имот с идентификатори № 53707.502.395.3 ; № 53707.502.395.4; № 53707.502.395.5 и № 53707.502.395.9.В останалата част , с която е уважен установителния иск за собственост, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота е 9766лв. /, поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. М. И. изразява становище, че поставените правни въпроси не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото са разрешени в съответствие със съдебната практика.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Мотивите на въззивния съд са следните:
Процесният поземлен имот с идентификатор № 53707.502.395 по КК на [населено място] има наследствен характер и в първия кадастрален и регулационен план на селото от 1930 година е записан на името на общия наследодател на страните. В източната половина на този имот са живели родителите на ищцата, които са построили нова жилищна сграда, на мястото на старата къща, а в западната половина е живеело семейството на другия син на А. К. – бащата на ответника. Така всеки от братята, след смъртта на А. К. е започнал да упражнява фактическа власт върху конкретно определена част от дворното място и постройките в тази част. Изрично в определението на съда по гр.дело № 555/1973 г. на Троянския районен съд за делба на част от парцел ІІІ-833 в кв.47 е записано, че М. А., който е баща на ищцата е собственик на жилище и други постройки в източната част на парцела, а земята не се дели, тъй като е обща част. Между ползваните от двамата братя части от имота, е бил изграден съществуващият и досега тухлен зид. Съдът е приел, че праводателите на ищцата са владели намиращите се в източната половина от дворното място сгради, отблъснали са владението и претенциите на останалите съсобственици и наследници в продължение на повече от десет години и на основание чл.79 от ЗС същите са придобили собствеността върху процесните сгради по давност , а ищцата, като техен наследник, е присъединила тяхното владение към своето. По същия начин и ответникът е придобил собствеността върху сградите, намиращи се в западната част от поземления имот. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че ищцата не е осъществявала владение върху сградите, поради това, че в тях имало наематели, като се е аргументирал с дефиницията на чл.68 ЗС според която владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а в случая ищцата е осъществявала владението чрез наемателите. Съдът е приел за неоснователно и правоизключващото възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност върху целия поземлен имот с ид.№ 53707.502.395 и сградите в източната му част, независимо от снабдяването му с констативен нот.акт през 2006г. поради отсъствие на предвидените в закона предпоставки – свидетелите не са установили владение на тази част от дворното място и на постройките в нея, както и отблъскване на владението на ищцата като съсобственик.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос : съставлява ли констативен нотариален акт годно основание да направи владелеца добросъвестен по смисъла на чл.70 ЗС като се поддържа противоречие между изводите на съда и приетото в ТР 11/2013г. за легитимиращото действие на констативния нотариален акт . Въпросът не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото посоченото от касатора тълкувателно решение не се отнася до добросъвестното владение на титуляра на констативен нотариален акт. Кога владелецът е добросъвестен е посочено изрично в разпоредбата на чл. 70 ал.1 ЗС. Съобразно даденото задължително тълкуване в ППВС 6/1974г. : „правно основание за добросъвестно владение могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, административни актове с вещноправни последици, както и съдебно решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право”. Придобивната давност не е деривативен, а оригинерен способ за придобиване на собственост и въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна практика като е приел, че нотариалния акт по обстоятелствена проверка не е годно основание за начало на добросъвестно владение.
Вторият въпрос дали съсобственикът придобива самостоятелно право на собственост върху сграда в общия имот по силата на „мълчаливо отстъпено от останалите съсобственици право на строеж“ не е зададен коректно и е извън контекста на решението, защото съдът не е изложил мотиви за мълчаливо съгласие, а за отблъскване на владението на съсобственика и този извод е в пълно съгласие с приетото в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК.
Третият правен въпрос за възможността наследник, който не владее имот на наследодателя да присъедини владението към своето е неясен и неточно формулиран, поради което не може да се разбере значението му за делото. Присъединяването на владението е допустимо при наличие на наследствено правоприемство /срв. решение № 178 по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС I г. о./ , каквото в случая е налице, освен това съдът е приел за доказано непрекъснато и последователно владение на праводателите на ищцата и самата ищца в продължение на повече от десет години, какъвто е изисквания срок по чл.79 ал.1 ЗС. Следователно липсва отклонение от задължителната практика на ВКС, което да обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
В последния раздел на касационната жалба, макар да съдържа позоваване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, са развити доводи за неправилност на решението , основани на превратно тълкуване на доказателствата . Не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, който според ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не следва да дублира касационните отменителни основания по чл.281 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата М. М. И. следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 400 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.10.2014г., представен с отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 208 от 17.07.2014г. по гр.д.№ 295/2014г.
Осъжда Н. А. Н. да заплати на М. М. И. сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: