О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София 05.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7205/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. М., Р. В. М. и И. Д. М., всички с адрес за призоваване Благоевград, приподписана от пълномощника им адвокат Д. Д., срещу решение №2945 от 09.07.2014 г. по гр. дело №394/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1671 от 26.02.2014 г. по гр. дело №1673/2013 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното решение е прогласен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на С. С. Д. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в т.А от нотариален акт №**, том *, рег. №*****, дело №765/2010 г. от 26.11.2010 г. на И. К. – нотариус с район на действие – РС – Благоевград, с който Д. К. М. и Р. В. М. даряват на дъщеря си И. Д. М. ? идеална част от поземлен имот по кадастралната карта и кадастралния регистър на Благоевград. Въззивният съд е приел, че всяко отчуждаване на имота от патримониума на длъжника, обективно води до намаляване на неговото имущество и от там до възможността на кредитора да се удовлетвори за вземането си. Ето защо, дори и длъжникът да разполага с друго имущество, разпореждането с недвижим имот в полза на трето лице, означава че същият намалява имуществото си и в този смисъл уврежда интересите на своите кредитори към момента на извършването на разпореждането. Не е необходимо в тази връзка да се изследва възможността дали кредиторът може да се удовлетвори за вземането си от останалото имущество на длъжника. Без значение е и това дали длъжникът извършва плащания в рамките на образуваното изпълнително производство и демонстрира явното си намерение да се издължи за дълга си на своите кредитори. В случая договорът за дарение е сключен между родители като дарители и дъщеря им като надарена. За да бъде уважен като основателен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД, следва да са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за това: 1. действително възникнало и непрекратено или непогасено вземане; 2. увреждане на кредитора/намаляване имуществото на длъжника, с което се цели затрудняване удовлетворяване на кредитора/ и 3. знание за увреждането по време на извършване на увреждащото правно действие от страна на длъжника. Липсата на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Ищецът има качеството на кредитор. При условията на възприетия от ГПК ограничен въззив, втората съдебна инстанция е такава по същество, като следва да изгради собствени правни изводи въз основа на установените факти, като при това съгласно чл. 235 ал.3 ГПК следва да съобрази и всички правнорелевантни факти, които са настъпили след постановяването на обжалваното първоинстанционно решение и които имат съществено значение за спорното право. Установява се от представеното и прието като писмено доказателство платежно нареждане, че на 04.06.2014 г. надарената И. Д. М. е внесла по сметката на пълномощника на взискателя – адв. Ч. сумата от 1650.00лв., с която на длъжника са изплатени претендираната главница, лихвите и разноските в изпълнителното производство, т.е. към момента на плащането, вземането на С. С. Д. от Д. К. М. е било погасено поради плащане на дълга на длъжника от трето лице – негова дъщеря.
Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношения, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти в исковата молба. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или друго действие/ в отношенията между страните, които са я сключили/длъжника и третото лице/. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено/напр. защото сделката има порок/ или отпадне/напр. защото вземането е погасено чрез плащане/, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба факти. Изложеното води до извода, че събраните доказателства за плащането на дълга от страна на длъжника към кредитора в хода на производството пред въззивния съд, не може да бъде основание да се приеме изгубване от страна на ищеца на качеството кредитор. Това плащане има отношение към образуваното изпълнително производство и води до погасяване на дълга, като в този случай непротивопоставимостта губи своя смисъл, но не се засягат правата на страните по договора за дарение, който не губи обвързващата си сила спрямо страните по него.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е основателен.
Ответникът по касационната жалба С. С. Д., с адрес за призоваване Благоевград, оспорва жалбата..
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да съобрази всички правнорелевантни факти, които са настъпили след предявяването на иска, включително и погасяването на дълга чрез плащане в хода на въззивното производство? 2/ Ако решаващите правни изводи на въззивния съд са формирани без съобразяване с фактите по чл.235, ал.3 ГПК, то това не води ли до неправилност и необоснованост на решението в противоречие със съществуващата съдебна практика? Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са три решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2945 от 09.07.2014 г. по гр. дело №394/2014 г. на Благоевградския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси обуславят крайното решение, но те не са решени в противоречие със сочената практиката на Върховния касационен съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен не само да формулира правния въпрос от значение за изхода по делото, но и да посочи конкретното решение на ВКС, в противоречие на което той е разрешен, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С първото посочено от касатора решение №92 от 22.02.2011 г. по гр. дело №1863/2010 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е дадено задължително тълкуване по въпроса: дали определено съждение на въззивния съд, обусловило формирането на правния извод, че с извършеното плащане не е погасено вземането на ищеца, което се основава на логическа преценка на закономерности и типични връзки между явленията, е необосновано и дали с това е нарушено изискването за обоснованост на съдебните решения (правилото на чл.188 ГПК (от 1952 г.), който е приложим от въззивния съд), за което съществува трайна съдебна практика, а допускането на противоречие с тази практика е основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1, т.2 ГПК. С второто – решение №292 от 14.07.2011 г. по гр. дело №1220/2010 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е уеднаквена съществуващата противоречива практика по въпроса: от кога започва да тече давностният срок за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД – от датата на извършване на сделката или от датата на узнаването и от ищеца. С третото – решение №311 от 16.04.2010 г. по гр. дело №308/2009 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е отговорено на повдигнатите по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси: от кой момент започва да тече погасителната давност – от датата на настъпване на непозволеното увреждане или от сключване на увреждащата сделка и прекъсва ли се давността от признанията на длъжника, извършени чрез плащане в изпълнителния процес за събиране на вземането. Разрешаването на конкретните правни спорове с тези три решения на ВКС е без значение, след като в тях не е дадено обвързващо въззивния съд тълкуване по повдигнатите от касаторите правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2945 от 09.07.2014 г. по гр. дело №394/2014 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. К. М., Р. В. М. и И. Д. М., всички с адрес за призоваване Благоевград, да заплатят на С. С. Д., с адрес за призоваване Благоевград, 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.